Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
да взема друга. Ако по-добре
към някоя по-лоша отнеса се,
духът й свят, добил отново плът,
ще се яви на сцената, която
ний, грешниците, тъпчем, за да каже:
„А мен защо?…“
ПАУЛИНА
И прав ще е, ако
могъл би да го стори!
ЛЕОНТ
О, ще може
и ще ме тласне да убия тази,
която взел съм!
ПАУЛИНА
Ако бях духът й,
и аз го бих направила. Да, бих ви
запитала: „За тези ли невзрачни
очи си я избрал?“ и след това
раздрала бих слуха ви с тъжен писък:
„Спомни си моите!“
ЛЕОНТ
Звезди, звезди —
така ги помня; а на всички други
са въгленчета мъртви! Успокой се,
не мисля да се женя, Паулино!
ПАУЛИНА
А клетва ще дадете ли, че няма
да го направите освен със мое
съгласие?…
ЛЕОНТ
Заклевам се в това!
ПАУЛИНА
Вий чухте, господа, и ако трябва,
ще бъдете свидетели!
КЛЕОМЕН
Мадам,
не е ли твърде…
ПАУЛИНА
… И освен ако
съгледа взорът ви жена, която
ще бъде двойница на Хермиона
във всякоя черта!
КЛЕОМЕН
Мадам!…
ПАУЛИНА
Аз свърших.
Но ако моят господар поиска
все пак да се ожени — ако няма
лекарство срещу туй, — то аз ви моля:
на мене възложете да намеря
жена за вас — тя няма да е млада
като покойната, но тъй избрана,
че призракът на първата кралица
се би зарадвал, ако би я зърнал
във вашите прегръдки.
ЛЕОНТ
Паулино,
ако оженя се, ще бъде само
щом ти ми кажеш!
ПАУЛИНА
А това ще бъде,
когато Хермиона оживее,
ни час по-рано!
Влиза Благородник.
БЛАГОРОДНИКЪТ
Един младеж, представящ се като
сина на Поликсен, принц Флоризел,
със своята принцеса — по-чаровна
от нея не съм виждал! — проси достъп
до вашия престол!
ЛЕОНТ
Невероятно!
Защо не иде, както се изисква
от сана на баща му? Тъй внезапни
и вън от етикета биват само
онези посещения, които
налагат се от нужда или случай.
А кой го придружава?
БЛАГОРОДНИКЪТ
Малко хора
и главно простолюдие.
ЛЕОНТ
Хм! Странно!
Принцесата му — казвате — е с него?
БЛАГОРОДНИКЪТ
Да, най-омайващото късче глина,
което е било огряно нявга
от слънчевия лъч!
ПАУЛИНА
О, Хермионо,
тъй както всичко днешно пъчи гръд
пред по-доброто вчерашно, уви,
и твоят гроб ще стане път, по който
ще стъпва нова хубост! Господине,
вий сам възпяхте я — но днес стихът ви
е по-студен и от самата нея.
„Тя равна не е имала и няма
да има нивга!“ — тъй за хубостта й
от вас хвалби на времето струяха,
а днес ни казвате, пресъхнал подло,
че сте видял по-хубава!
БЛАГОРОДНИКЪТ
Госпожо,
простете, но донейде съм забравил
покойната, а тази хубавица,
дарите ли й поглед, ще ви грабне
и говора! Това е дивна хубост,
която, основе ли нова секта,
ще сложи край на всички други вери:
при първи позив всички ще й стават
следовници горещи!
ПАУЛИНА
И жените?
БЛАГОРОДНИКЪТ
Жените ще обикнат в нея туй, че
по стойност не отстъпва на мъжете;