Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Какво общо има това с Исана? — попита Тави.
Арарис сви рамене.
— Само това, че той може да е направил редица изводи, основани на интуицията — сингуларът слабо се усмихна. — Трябва да признаеш, че Исана направи малко повече, отколкото Гай можеше да очаква от жена от холт. Тя изигра важна роля в събитията от Втора калдеронска. Ако не беше тя, Гай щеше да умре онази нощ, когато вордът го нападна в неговата зала за медитация. Според графиня Амара само предупреждението й спасило и нея, и твоя чичо да не бъдат убити от Безсмъртните на Калар, а впоследствие техните действия помогнаха да се промени балансът на силите по време на първата атака на Калар — той поклати глава. — Или може би е говорил за нейните фурии. Може би тя притежава повече сила, отколкото си мисли. Или…
Той се намръщи.
— Какво? — настойчиво попита Тави. — Или какво?
— Или може би… може би баща ти й е предал още повече фурии в нейно разпореждане. Преди да умре.
Тави се намръщи.
— Нима… това е възможно?
— О, да — каза Арарис, кимайки. — Точно както фуриите могат да се предават от поколение на поколение в холта. Помниш ли как старият Фредерик предаде Тампер на младия Фредерик?
— Мислех, че това е изключителен случай. Че е възможно само в селските местности, където хората дават имена на своите фурии.
— Доколкото знам, няма никаква причина някой да не може да прехвърли допълнителни фурии на някой друг по същия начин, независимо дали те са отделни същества или аморфни. Просто това се прави много рядко сред гражданите. Като правило дете с висок потенциал само привлича много фурии, разбира се — Септимус също. Но силата му щеше да бъде много по-голяма, ако баща му, преди да умре или да му отстъпи короната, пожелае по-голяма част от силите му да преминат към него.
Тави се намръщи.
— И… какво? Ти мислиш, че баща ми може да е пожелал някои от неговите фурии да отидат при нея, когато е бил убит?
Арарис поклати глава.
— Просто не знам, Тави. Но мисля, че е важно, че и двата пъти, когато тя демонстрира необичайни сили, животът ти беше в опасност.
Погледът му стана разсеян и той леко се усмихна.
— Изглежда сякаш Септимус е намерил начин да защити своя син дори много години след смъртта си.
Тави се намръщи. През последните минути Арарис му разказа повече за баща му, отколкото през последните две години. Имаше за какво да мисли.
Той за миг затвори очи, когато кратка остра болка го прониза. Дали баща му все още беше наблизо, наблюдавайки го по някакъв начин? Самата мисъл беше невероятно успокояваща, почти непоносимо тъжна, причиняваща сладка болка. Това беше нещото, за което мечтаеше, когато беше сам, в което се съмняваше или от което се страхуваше.
Както сега. Скоро трябваше да организира бягството на Варг от най-надеждния затвор в цяла Алера. Сивата кула беше дом на някои от най-опасните мечоносци, които биха могли да бъдат намерени, и благодарение отчасти на неговите собствени препоръки, защитните й фурии бяха едни от най-смъртоносните, които съществуваха.
И дори ако бягството бъде успешно, те трябваше да се изплъзнат и от преследването, което, той беше сигурен, щеше да бъде организирано след тях. Сякаш всичко това не беше достатъчно, трябваше да вземе предвид и Варг.
Тави не беше съвсем сигурен каква може да бъде реакцията на канимския воин, когато го освободят. Варг можеше да реши, че да разкъса гърлото на Тави е най-добрият план за действие, а след това да тръгне по собствения си път.
Тави се усмихна слабо на Арарис и каза тихо:
— Ще приема всяка помощ, която мога да получа.
Глава 31
Посещението на най-големите градове на Алера никога не беше приятно занимание за Исана. Постоянният натиск на най-различни емоции от голям брой хора, намиращи се в малко пространство, я довеждаше до объркване. Това беше слаб, но постоянен „шум“, като от половин дузина кошмарно упорити щурчета. Никога не беше прекалено силен, но и не спираше. Натрапчивите усещания можеха да направят ужасно трудни опитите да заспи или да се концентрира.
Исана се страхуваше, че ще се нуждае от цялата си концентрация в следващия час. Стаите, които Тави нае, бяха обикновени, но уютни и добре поддържани. Те бяха прекалено скъпи по стандартите на холтър от долината Калдерон, но пътуванията бяха разширили хоризонтите й, въпреки че не попълваха кесията й. По стандартите на Алера Империя цената беше повече от скромна, макар заплащането за един ден да беше съизмеримо с дневните разходи на цял холт.