Дясната ръка на Бога

Тридесет хиляди! Възможно ли е това? Сборът на числата проблесна през ума на Лийт: почти сто хиляди войници!

— Поднасям извинения, че не можахме да тръгнем по-рано, но срещнахме известни затруднения — продължи дълбокият глас на Модал. — Изглежда Рушителят е очаквал подобно действие, защото беше предприел мерки да попречи на тръгването ни или поне да го забави. Неколцина царедворци, които смятахме за лоялни, се простиха с живота си. Но те отчасти успяха — ако не бяха те, вече щяхме да сме заели позиция на Просеката.

— Но нали сега сте тук! — провикна се сияещият Лийт, грабвайки ръката на дядо си. — Все още ще можем да се укрепим в Просеката!

Старецът присви устни, загледан във внука си.

— Що се отнася до това, получихме доклади, че брудуонската армия се намира на няколко дни път от Просеката. Заради бурята не знаем точно колко. Два дни, може би три. Има вероятност да не стигнем навреме.

— Тогава да не се помайваме. — Лийт скръцна със зъби. — Да продължим.

— Първо трябва да се срещнеш с моята владетелка — отвърна бавно и с достойнство Модал. — Тя не може просто да се присъедини към войската. На Сна Вацта трябва да бъде отдадено полагащото се зачитане.

От задната част на събраните водители долетя наскърбен глас:

— А за Строукс? Моята армия ми беше отнета от моя сеньор — тази дума бе изречена злостно, — а аз по нищо не се отличавам от затворник! — Кралят на Строукс разбута генералите и съветниците. Озлобеното му лице рязко контрастираше със спокойствието на снавацтанския генерал.

— Моята кралица не е предавала Фалта — отвърна Модал. — Благодари се, че не си бил владетел на Сна Вацта, защото тогава царствените ти вътрешности щяха да красят портата на Инменност.

— Защо трябва да имаме каквото и да било общо със снавацтанци? — не мирясваше кралят на Строукс. — Те нападнаха и опустошиха Хаурн, едно от Шестнадесетте кралства. Ако им предоставим възможност, биха заграбили цяла Фалта! Викаме мечка, за да прогоним плъх!

Бледа фигура пристъпи до Модал и свали качулката си.

— Мечката с радост би се погрижила за всеки плъх, който Носителят на Джугом Арк й посочи — изрече женски глас, отличаващ се с аристократична красота и необичайна ледност. — Не искаме нищо повече от това да защитим себе си и Фалта от брудуонците. — Под острия й взор монархът на Строукс се сви. — А ти какво си готов да защитаваш?

Последвалата тишина бе нарушена от Модал.

— Лийт Манумсен, Носителю на Джугом Арк, първенецо на Инструър, представям ти Ледената кралица на Сна Вацта, Северното копие, господарка на нашите сърца; диамант за своите поданици.

Лийт видя Модал и кралицата да се усмихват леко, но не можа да разгадае жеста. Кралицата повдигна ръка. Дядо му, застанал леко зад владетелката, му направи знак да я приеме. Младежът от Лулеа го стори, притискайки устни към предложената му ръка.

Златна диадема блестеше над овалното й лице, чиято бледност надминаваше всичко, съзирано досега от Лийт. Освен ако цветът не беше дело на грим, той създаваше впечатлението за пълна липса на кръв. Но устните бяха червени и чувствени, а в очите се съзираше топлота. Косата на кралицата бе оформена в къдрици, подредени да откриват врата й. Под пътническото й наметало се съзираше загатването на украсена роба. Лийт неволно се изчерви. Не трябваше ли снавацтанската кралица да е стара? Не се ли бе възкачила на трона преди най-малко двадесет години?