![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Струната посочи нагоре по дерето, където стоеше неясната фигура на уикско момиче и им махаше нетърпеливо.
Жената прехвърли щита на гръб и предложи ръка за опора. Рилиш я прие.
Времето в Западното Море на изследователя се оказа забележително спокойно през последните няколко дни. В сутринта на шестия ден Бляскавата зае обичайното си място до Джеп, нейният кормчия на Скитник. Беше само по дълга ленена долна риза и дълги тесни панталони, но от хладния утринен вятър не й стана студено. Един моряк й поднесе горещ чай, тя отпиваше от него, а очите й бяха приковани към водите далеч напред на северния хоризонт. Там растеше смарагдов облак, трепкащ като светлините, понякога видими в нощното небе. Обредът на Качулката. Това облягане на необичайната — как я определи Върховният маг — отстъпчивост на Рюз я притесняваше. Шестото чувство на Бляскавата я съветваше да не се доверява на никаква подобна преструвка — понеже това несъмнено беше преструвка. Особено когато е замесен и Древен. И бесният напор да се достигне Кюон… Доколкото тя можеше да прецени, нямаше нужда; имаше всякакви причини за обратното. Особено с изоставена в тила недовършена работа.
Погледна Гедранд, пленения триреден курзански боен кораб, който Скинър взе за свой флагман. Въпреки огромната полза от присъствието му за Обета им, Бляскавата все искаше да не се бе завръщал никога. Само щом го погледнеше, и потръпваше — къде беше човекът, когото познаваше? Кой бе този самозванец? Съгледвачите й казваха, че още не са го видели без броня. Твърдяха, че спял, седнал на стол и в пълно бойно снаряжение. А и бронята — не беше виждала нищо такова. Каква беше покрилата я с кристален блясък тъмна патина? Скинър не криеше, че му я е подарила неговата покровителка, Ардата от Джакуруку — някаква кралица вещер, може би Прамайка на ония чужди земи. Той не криеше, че са били близки. Любовници? Бляскавата усети студения вятър и обви ръце около себе си. Обетът все още го въодушевяваше, в това бе уверена. Какви други, по-малки клетви обаче можеше да е положил през изкараните надалеч години? Тя лисна изстиналия чай през борда.
— Повикайте Опушения — нареди тя на някакъв гвардеец.
— Слушам.
Скоро след това магът се появи и си запроправя път към кърмата, като не се пускаше от перилото. Лицето му беше болезнено бледо. Бляскавата не се удържа и се усмихна. Опушения не понасяше морето.
— Нищо ново от разследването? — попита го тя, щом той се приближи.
— Не, началник.
Под мазните оплетени къдрици лицето на мага бе млечнобяло. Очите му се премрежиха напред, където от вълните се издигаше зеленикава завеса от светлина.
Сержантите донесоха на Бляскавата бронята й. Тя вдигна ръце, за да нахлузят през главата й плъстената дреха, последвана от отворената отпред и отзад ризница, която разклатиха, за да стигне до прасците й.
— Разпита ли Братята?
— Да. Твърдят, че не са забелязали нищо онази нощ. Даже твърдят, че нищо не е станало — понеже не са го видели.
— И Изгърбения не се е появявал сред тях?
— Не. От него няма и следа.
— Не са ли били подкупени, за да лъжат?
Въпросът смая Опушения. Погледът му към Бляскавата бе притеснен. Отговори внимателно:
— Не смятам, че е възможно…
— Тогава оставаме с оня младеж като неприятелски човек. Съгледвач с могъщи съюзници.
— Да. Бягството му навежда на такова заключение.
Бляскавата взе шлема и меча си и отпрати войниците с ръка.
— Освен ако преследвачите не са претупали търсенето.
Неокосмените вежди на мага се издигнаха.
— Не съм вземал това предвид. То води в, хм, неприятна посока.
Тя нахлупи шлема и свали наличника.
— Предположи го Сивогрив.
Погледът на Опушения се премести върху широкия гръб на мъжа на носа.
— Разбирам… Да, това звучи разумно. Близък до работата, но не е положил Обет и следователно не споделя нашите заслепения. Необходим е бил външен човек, нали? Благодаря, началник.
— Братята, разбира се, изцяло подкрепят Скинър.
— Не са спирали да настояват за това. Удар срещу Кюон.
— Точно така. Най-важните за тях неща не са непременно такива и за нас.
— Вярно е. И все пак, може би подкупени, за да лъжат, е твърде силно.
Опушения отметна разбутаната от вятъра коса от лицето си.