Сребристи сенки [bg]

— Имаме запис на охранителните камери в казиното, сър. Лорд Ивашков беше сам. — Той пусна кадрите от играта на покер на Ейдриън, а аз се помолих никой да не провери записа от външните камери, когато влизахме в хотела. — А ето и нападението.

Новите кадри показваха двамата алхимици, дебнещи на седмия етаж, когато Ейдриън излизаше от асансьора. Те, без всякакво съмнение, действаха първи, опитвайки се да го сграбчат и обезвредят с упойващ пистолет. Ейдриън даде храбър отпор не само използвайки магията на духа — както очаквах — но и дори удари един от тях. Улф щеше да бъде доволен. От стаите наизлязоха други от гостите на хотела, а много скоро се появиха охранителите и сложиха край на суматохата.

— Това е недопустимо! — възмути се управителят. — Не можете да влизате в моя хотел и да нападате морой! Не ме интересува кои сте. Нямате право да постъпвате така.

— Той е виновен за множество престъпления — изтъкна първият алхимик. — Вие нямате право да ни възпрепятствате да го разпитаме.

— Къде са ви доказателствата? — попита управителят. — И къде е мистериозното момиче? Ясно е, че сте допуснали грешка. — Извърна се към един от охранителите. — Придружете ги до изхода.

— Те ме следят през целия ден — оплака се Ейдриън. — Откъде можем да сме сигурни, че няма да се върнат?

— Никой няма да плаши нашите посетители — изръмжа управителят. — Предупредете останалите от служителите си. Проверете навсякъде, в това число градините и подземията, и се погрижете да не остане и следа от алхимици. След това се обадете в кралския двор. Тук сте в безопасност, лорд Ивашков, гарантирам ви.

Протестиращите алхимици бяха изведени, а управителят лично придружи Ейдриън, разсипвайки се от извинения и предлагайки всевъзможни компенсации заради случилото се. Когато Ейдриън най-после остана сам в асансьора, аз се приближих зад гърба му и заговорих:

— Не се обръщай. Трябва да остана скрита от камерата.

— Всичко ли мина по плана? — попита той.

— Дори го надмина.

Той разтвори широко вратата на стаята, за да мога да мина. Когато вратата се захлопна зад нас, аз застанах пред него.

— Ето ме и мен — оповестих. — Магията се развали и той ме привлече в голяма и силна прегръдка, вдигайки ме във въздуха.

— Това — рече Ейдриън — беше блестящо. Откъде знаеше, че ще стане точно така?

— Не знаех — признах си. — Не и със сигурност. — Той ме пусна на пода и двамата седнахме на дивана. — Но бях напълно уверена, че управата на хотела няма да им позволи да отведат морой без доказателство — каквото нямаше начин алхимиците да имат. Маркъс беше изключил камерите в Долината на смъртта. Алхимиците можеха да те обвинят единствено въз основа на показания на очевидци и аз знаех, че това тук нямаше да мине. Началниците на алхимиците трябва да изпратят официално оплакване до кралицата. Колкото до мен… е, това е различна история. Може би щяха да ме предадат. Мороите нямат причина да ме защитават — затова трябваше да бъда невидима.