И се възправи сянка [bg]

Един падна, когато снайперистите от лявата кула на градските порти откриха огън по тях. Войниците от неговия балкон ги последваха и техните оръжия започнаха да стрелят. Над главите им оръдията гърмяха и дървото на моста се пръскаше на парчета. Командосите се движеха през насрещния огън с мрачна решителност.

Полковникът насочи обратно далекогледа към градската гвардия. Един от сержантите й се беше обърнал да помаха на хората, които търкаляха глинените делви. Най-близката беше все още на половин хвърлей от него — войникът зад нея спря и погледна назад към движещите се в колона мъже след него. Сержантът изкрещя нещо. Войникът изтегли меча си и преряза гърлото на делвата. Маслото плисна навън.

— Не още, глупаци такива! — промърмори Халахан и в следващия миг видя, че останалите войници също вадят мечовете си и режат гърлата на делвите. Той задъвка края на незапалената си лула, докато пред очите му се случваше онова, от което най-много се боеше.

Пред обсадните им щитове избухна граната. Мъжете приклекнаха, докато надигащият се облак дим ги обгръщаше.

От него, препъвайки се, излезе сержантът, който отново закрещя. Един от стрелците се опита да стреля към приближаващите командоси. Гвардейците се заблъскаха помежду си, за да застанат зад щитовете.

Последва нова експлозия — този път зад стената от щитове. Мъжете изпопадаха наляво и надясно. Едно горящо парче се завъртя към най-близкия войник, който изпразваше глинената си делва. Мъжът просто стоеше там със зяпнала уста, докато парчето подскачаше през разливащата се локва от земно масло, която пламна. Пламъците плъзнаха по дъските, сините им езици станаха наситено червени и жълти. Войникът се обърна да побегне, когато огънят пое към него. Той се затича към парапета със скоростта на горящ фитил, преметна се от другата му страна и размахал ръце, падна в кристалночистата вода.

Халахан дъвчеше лулата си и наблюдаваше как един сандал гори над повърхността на водата, докато собственикът му потъваше в дълбините на езерото.

— Мили боже! — възкликна Хуун, отпусна оръжието и се изправи.

Халахан свали скъпоценния си далекоглед и огледа моста. Целият беше обхванат в пламъци — поне едната му страна. Горящи мъже врещяха и скачаха от двете му страни. Зад щитовете си гвардията се мъчеше да удържи командосите, притисната между тяхната атака и огъня, който бушуваше отзад.

— Половината мост! — изруга Халахан, който се беше изправил и усещаше по лицето си топлината на пламъците, докато вятърът носеше вонята на горящо масло и езерна трева. Под погледите на хората си той се обърна и забърза по стъпалата.