Открадни си свят [bg]

В Таламуса двама часови доведоха мръсен младеж, облечен с розово яке и панталони с камуфлажен цвят. Лицето му беше покрито с драскотини, а косата му беше слепнала на масури. Когато го представиха на лейтенант Риков, младежът увисна на ръцете им. Личеше, че е на предела на силите си от изтощение.

— Лойд! — провикнаха се неколцина. — Къде е Кстаска? Къде е капитан Гилеспи?

Лойд огледа с невиждащ поглед преобразения команден център. Загледа се в невъзмутимите часови с техните лъскави отличителни знаци и богат набор от оръжия.

— Какво става тук? — полита той.

— Кой е този? — обърна се лейтенантът към часовите.

— Сър, твърди, че идвал от изчезналата експедиция. Преди това работел тук. — Часовият посочи татуировката върху ръката на Лойд.

— Анно? — провикна се Лойд и затърси приятелите си в тълпата. — Лари?

— Лойд, това ли е името ти? — рече лейтенант Риков. — Говори с мен, приятелче, не с тях.

Войниците донесоха табуретка и го отпуснаха да седне на нея.

— Ръце на коленете — наредиха му те. — Да ги виждаме. Обстоятелствата не бяха от особено значение.

— Трябва да съобщите на всички за това — шепнеше Лойд. — На всички, ясно?

Лейтенантът от червените барети се надвеси над Лойд, скръстил важно ръце. Изражението му не се промени и за секунда, докато слушаше разказа за това как се добива месото, предлагано в чили-закусвалните — което означаваше, че всичкото месо на борда всъщност произхожда от живата плът на някакво гигантско, извънземно създание, дремещо в дълбока вентрална кухина.

Лойд подаде една касетка.

— Пуснете я — помоли той. — Това е Дженива Маккан, репортаж за Девети канал. Пратиха ме да ви я донеса.

— Капрал — каза лейтенант Риков, на което се отзова млада жена с черна риза. Тя взе касетката от Лойд, козирува и се отдалечи.

Рйков не сваляше очи от лицето на Лойд.

— Ще се погрижим който трябва да я прегледа — обеща той — и кимна едва забележимо към редиците от пултове. — Тук ли си работил?

— Ама вие не чаткате! — завайка се Лойд. Той посочи касетката, която младата жена отнасяше. — Това е фундаментално!

Часовоите му преградиха пътя.

— Когато полковник Старк вземе властта, ние Ще се грижим за всички хранителни запаси — успокои го лейтенант Риков.