Драконите на сломеното слънце [bg]

Рицарят коленичи и вдигна глава. Сега вече имаше възможност да огледа лицето на непознатия по-добре. Мъжът го наблюдаваше мрачно.

— Палин Маджере — въздъхна облекчено Джерард. — Изминах дълъг път, докато те открия.

Палин приближи към рицаря факлата в ръката си.

— Джерард ут Мондар. Помислих си, че може да си ти. Но откога си станал Рицар на Нерака? Най-добре обяснявай и то бързо. — Той се намръщи. — Както ти е добре известно, не храня добри чувства към този проклет Орден.

— Да, сър — Джерард се озърна несигурно към елфите. — Спътниците ви разбират ли човешки, сър?

— Както и джуджешки и общ — отговори Палин. — Мога да им заповядам да те убият на доста езици. Отново ще повторя: обяснявай. Имаш една минута.

— Много добре, сър — кимна Джерард. — Нося тази броня от необходимост, а не поради личен избор. Имам за вас важни новини. Вашата сестра Лора ми разкри, че се намирате в Квалинести, така че реших да се дегизирам като врага, за да пътувам по-безопасно.

— Какви новини? — попита Палин. Все още не вдигаше мрачната качулка и думите му долитаха от сенчестите й дълбини. Гласът му звучеше сурово и студено.

Джерард си припомни какво говореха в последно време жителите на Утеха за Палин Маджере. Откакто бяха разрушили Академията, магьосникът се бе променил. Но не към добро. Постепенно стъпките му се бяха отклонили от пътеките на светлината и сега Палин крачеше по тъмните пътища на мрака — същите, по които бе вървял и неговият чичо Рейстлин в миналото.

— Сър — каза рицарят. — Благородният ви баща почина.

Палин запази мълчание. Изражението му не се промени.

— Случи се бързо — побърза да го увери Джерард. — Смъртта го прибра почти веднага. Излезе през вратата на Странноприемницата, погледна залеза, произнесе името на майка ви, сложи ръка на сърцето си и се строполи. Бях до него, когато умря. Почина в мир, а не в болка. На следващия ден го погребахме до гроба на майка ви.

— Каза ли нещо? — попита най-сетне Палин.

— Да, отправи една молба към мен, която реших да ви разкрия своевременно.

Магьосникът доста дълго се взира в Джерард. После каза:

— А как вървят нещата в Утеха?

— Сър? — Рицарят бе удивен, дори ужасен.

Кендерът изплака от торбата, но никой не му обърна внимание.

— Не чухте ли, че…? — започна Джерард.

— Баща ми е мъртъв. Чух — отговори Палин. Той отхвърли назад качулката си и изгледа втренчено младия войн. — Вече беше на възраст. Майка ми му липсваше. Смъртта е съществена част от живота. Някои биха казали — допълни твърдо, — най-добрата част.

Джерард зяпна. За последно беше виждал Палин преди няколко месеца, когато бе присъствал на погребението на майка си Тика. Тогава магьосникът не бе останал в Утеха задълго — отпътува почти незабавно в търсене на поредния магически артефакт. След унищожението на Академията, градчето не можеше да предложи нищо повече на Палин. А и ако се вярваше на ширещите се слухове, че всички магьосници по света бяха започнали да губят силите си, значи и с него не бе по-различно. Шепнешком се изказваха мнения, че животът вече не го привличал. Бракът му се разпадаше. И постепенно ставаше небрежен, почти безразсъден, особено когато възникнеше и най-малката възможност да се сдобие с магически артефакт от Четвъртата епоха. Беше добре известно, че този род предмети не са изгубили могъществото си и един умел чародей би могъл да извлече магията им, за да я използва за собствените си цели.