Наследството на Карл Велики [bg]

— Горе има само осем стаи — делово поясни възрастната жена. — Наех ги всичките за една нощ, а собственикът ще ни приготви вечеря.

— Много добре, защото умирам от глад — промърмори Малоун и седна на дългата пейка край една от двойните маси, изработени от масивен дъб.

Кристел, Доротея и Вернер се настаниха срещу него. Хен остана прав, с раница в ръце, а Изабел зае мястото начело.

— Ще бъда откровена с вас, хер Малоун — обяви тя.

— Силно се съмнявам, но давайте — промърмори той.

Пръстите й нервно забарабаниха по масата.

— Не съм ви роднина и не фигурирам в завещанието — добави той. — Карайте направо.

— Знам, че Херман е идвал тук два пъти — започна старицата. — Първият преди войната, през 1937 година. Второто му посещение е станало през 52-ра. Свекърва ми го призна, преди да почине. Но не знаеше защо. Диц също е идвал тук година преди да изчезне.

— Досега не го беше споменавала — обади се възмутено Кристел.

— Изобщо не подозирах, че има нещо общо с нас — въздъхна Изабел. — Знаех само, че и двамата са идвали тук. Направих връзката едва вчера.

Адреналинът бавно се оттече и тялото на Малоун се скова от умора. Но беше длъжен да се концентрира.

— Добре, Херман и Диц са идвали тук — кимна той. — Но ние нямаме никаква полза от това. Дори да е открил нещо, Херман не го е споделил с никого.

— Текстът в завещанието на Айнхард — напомни му Кристел. — Там пише: Изяснете целта на великото начинание, като използвате ангелското съвършенство при освещаването. Това ни доведе от Аахен до тук. И още: Пътят към небето ще се разкрие само на онези, които правилно оценят трона на Соломон и римското лекомислие.

Доротея и Вернер мълчаха. Защо изобщо са тук, запита се Малоун. Може би вече бяха изиграли своята роля в църквата? Насочи пръст към тях и попита:

— Вие двамата помирихте ли се?

— Толкова ли е важно? — отвърна с въпрос Доротея.

— За мен да — сви рамене той.

— Ние трябва да разкрием загадката, хер Малоун — сухо се обади Изабел.

— Нали видяхте църквата? Пълна развалина. Там няма нищо, което би могло да оцелее от XII век до наши дни. Стените едва се крепят, покривът е подновен. Плочите на пода са напукани и се ронят, олтарът е ерозирал. За каква загадка говорите?

Изабел направи знак на Хен, който й подаде раницата. Тя разкопча кожените презрамки и извади стара карта на избеляла от времето хартия. Внимателно я разгърна на масата. Размерите й бяха приблизително шейсет на четирийсет и пет сантиметра. Той веднага забеляза, че не е карта на държава или континент, а по-скоро на някакъв бряг, изпълнен с дълбоко врязани в сушата заливи.