Кръвта на боговете [bg]

- Какво мислиш, Понтий? - попита той. - Хвърли едно око на това и ми кажи дали не съм пропуснал нещо.

Първият му помощник приближи масата, на която беше раз­стлан голям лист, притиснат с оловни тежести. Различи голе­мия хребет над блатата, както и неравномерната назъбена ли­ния, означаваща дървената палисада, която пазеше укрепения град от юг. На самия хребет правоъгълници маркираха разпо­ложението на вражеските сили. Трудно беше да се съди за чис­леността им, но Марк Антоний се беше надявал да има числено превъзходство и сега се чувстваше разочарован.

Понтий не отговори веднага и Марк Антоний продължи раз­дразнено:

- Покажи ми място, където мога да атакувам и което не е от запад. Богове, как са успели да намерят това място? Море и планини от двете страни, блата от третата? Можеш да си сигурен, че са подготвили и единствения подход. Ако атакуваме от запад, ще е истинска касапница без абсолютно никаква гаран­ция за победа.

Вече започваше да си мисли, че цялата кампания е белязана с лош късмет. Първо Цезар беше рухнал от някакво заболяване и го донесоха на бойното поле на носилка, моля ви се! Марк Анто­ний беше видял пристигането на Октавиан в лагера, но гледката не успя да повдигне духа му. Самият той много добре знаеше какво преимущество е Цезар да е до него. Та нали два от собст­вените му легиони преминаха на негова страна! Присъствието му можеше ла е огромно предимство, но ако младежът умреше преди сражението, това щеше да бъде изтълкувано от войниците като ужасна поличба. Марк Антоний стисна зъби. Щеше да е по- поносимо, ако можеше да открие начин да пробие защитата и да се добере до легионите на хребета на Филипи.