Кръвта на боговете [bg]

Всеки от осемте легати беше минал през лечебницата през деня, докато мъжете се разполагаха навсякъде, където можеха да намерят поне мъничко сянка. Всички изпитаха облекчение, когато слънцето започна да залязва зад тях, макар че това им напомняше и за изгубеното време.

Агрипа излезе от палатката. Беше смълчан.

- Как е той? попита Меценат.

- Още гори. Преди малко започна да говори, но несвързано. Още не е дошъл на себе си.

Меценат се огледа, за да види дали не ги подслушват. Ле­гатите Букцион, Силва и Либурний се бяха събрали недалеч, затова той се наведе към приятеля си.

   - Мислиш ли, че е като онзи припадък?

Агрипа сви рамене.

- Какво разбирам аз от медицина? Слава на боговете, този път не се изпусна. Между другото, добре, че се сети да го завиеш с онази попона. Аз... казах на лекарите за първия път.

Меценат го изгледа остро.

   - Нужно ли беше? Никога не е казвал, че иска някой да нау­чава.

- Реших, че може да имат повече шансове да му помогнат, ако знаят. Трябва да обясним това, Меценате, освен ако не смя­таш, че можем да останем тук за няколко дни, без никой да за­дава въпроси. Така или иначе, вече го направих. Мисля, че това няма да промени отношението на хората към него. Те знаят, че и Цезар е имал подобни припадъци. Както и Александър.

Меценат се замисли за момент, после каза:

- Това може да свърши работа. Довечера ще пусна приказка­та, може дори да се понапия с някои офицери. Ще кажа, че е от това, че се намира в страната на Александър.

- Я стига глупости изсумтя Агрипа.

- Глупости, на които ще се хванат. Благородното заболяване на Цезар. Тов'а означава, че той е Цезар по кръв, а не само по име. Ако им кажа подобно нещо, то няма да навреди.

Двамата се умълчаха и останаха така дълго, безпомощно очак­вайки някакви новини или промяна в състоянието на Октавиан.

- Нужен ни е, Агрипа - каза Меценат. Той е единственият, който свързва всичко това заедно.

- Името Цезар... - започна Агрипа.

- Не е името! Нито кръвната връзка. А той самият. Хората гледат него. Богове, той се зае с това, сякаш е роден за него. Никога не е имало толкова голяма армия, освен онази, срещу която се изправяме. Ако зависеше от Марк Антоний, той още щеше да е в Рим и ти много добре го знаеш.

Меценат срита някакво камъче.

- Той пое командването на легионите на Марсово поле - и те го приеха. Ако беше поискал да избие Сената, можеше да го направи още тогава. Единствено чувството му за чест го спря да стане император само за една нощ. Богове, Агрипа, помисли си само! Той се изправи пред римските легати след смъртта на консулите и те се присъединиха към него. Октавиан те избра да построиш флот. Кой друг би го направил? Може би има нещо в кръвта му! Но той ни е нужен сега, в противен случай гази армия ще стане армия на Марк Антоний и всичко направено от Октавиан ще се окаже в неговите ръце.