Кръвта на боговете [bg]

Лятото беше горещо и над Филипи от седмици не бе падна­ла и капка дъжд. Докато екстраординариите на Марк Антоний препускаха пред вражеските редици, около тях се вдигна огро­мен облак прах, който ги следваше, увисваше в неподвижния въздух и се сгъстяваше все повече и повече, докато ге мятаха копия и оловни топки. За да стигнат на нужното разстояние, препускаха в галоп, приближаваха се на трийсетина крачки от предните редици - достатъчно близо, за да различат лицата, които ги гледаха кръвнишки. Легионите на Касий и Брут стояха неподвижно, опрели щитове в сухата земя и с готови за дейст­вие мечове и копия. Те ненавиждаха конниците и мнозина не­търпеливо докосваха дръжките на мечовете - изгаряха от жела­ние да се втурнат напред и да изкормят суетните кавалеристи, които им се подиграваха открито.

Почти двеста конници препускаха пред редиците, като пре­ценяваха разстоянието и демонстрираха храбросгта си пред стоящите войници. Дори когато копията и топките им свърш­ваха, те не се отгегляха и от време на време дори се насочваха право към безстрастните редици, за да видят дали някой няма да трепне или да се опита да хвърли по тях копие. Прахолякът продължаваше да се вдига и конниците препускаха в оранжево- жълтата му мъгла.

От лагера излезе нова центурия конници. Всеки носеше ко­пие в дясната си ръка и прашка и торба оловни топчета, върза­ни за седлото. Офицерите викаха команди, конете им танцува­ха напред-назад в сложни маневри, които рязко контрастираха с мрачните войници, които ги наблюдаваха. Цялата центурия се събра и запрати копията си, като проследи полета им с поглед. След това конниците завиха в галоп и препуснаха пред редица­та. В същото време предишната центурия обърна и се понесе обратно през прахта.

Сблъсъкът беше поразителен. В облака прах двете групи ос­танаха невидими една за друга за няколко мига и пътищата им се пресякоха. Конете се сблъскваха с ужасна скорост и ездачите им политаха във въздуха. Някои падаха и се изправяха замаяно на крака, докато други оставаха проснати на земята.

Легионерите на билото видяха трийсет или четирийсет кон­ници да лежат безпомощно, станали жертва на собствената си самоувереност. Беше им дошло до гуша - вече два дни тър­пяха ударите и обидите им. Центурионите и опциите усетиха опасността и зареваха заповеди, но предните редици вече бяха изтеглили мечовете и се нахвърлиха с дивашки викове върху ранените. Нищо не можеше да ги спре. Хиляди пресякоха не­видимата линия, която ги бе разделяла цели два дни - истинска орда, понесла се напред, предвкусваща отмъщението.

Войниците зад тях също реагираха и се втурнаха напред, докато офицерите им се колебаеха какво да правят. Имаше ли заповед? Не бяха чули тръби, нито паролата „Свобода“, която бе знак за атака. По-предпазливите извикаха на частите си да останат на място, докато други решиха, че са пропуснали сиг­нала, и тръгнаха напред. Най-сетне правеха нещо. Бяха чакали сражението седмици наред - и ето че то вече започваше.