Кръвта на боговете [bg]

Стотици загинаха при първия сблъсък. Неумолимата римска машина разсичаше силите на Октавиан. Още и още се спускаха надолу по склона, но крилото на Марк Антоний беше стопено наполовина или дори повече, тъй като много от хората му бяха отишли при блатото. Можеха само да удържат позициите, като забиваха щитовете си в земята и клякаха зад гях. За да не бъдат обкръжени, войниците започнаха бавно да отстъпват, оттегляй­ки се крачка по крачка към равнината на север.

В командирската палатка в лагера Октавиан се размърда. Нямаше представа за катастрофата, пред която са изправени легионите му. Не видя първата атака, в която легатът Силва бе свален от коня си с копие и след това разкъсан на парчета. Хо­рата около Силва побягнаха и дадоха пример на останалите, които изведнъж изоставиха позициите си. За времето, необхо­димо на легата да умре, легионът му беше изтласкан назад към следващия, който също не беше в състояние да удържи срещу вълна настървени римски войници, намиращи се на крачка от победата. Осми Близнашки отстъпваше с бой, но Седми Побе­доносен се пречупи и не можеше да направи нищо друго, освен да задържи позициите си, образувайки стена от щитове.

Стигнаха покрайнините на огромния лагер и се опитаха от­ново да окажат отпор, но междувременно всички легиони на Брут се бяха насочили срещу тях. Легионите на Октавиан се озоваха изправени срещу огромна сила, канеща се да ги разкъ­са на парчета в яростта си, и отстъпиха от лагера, изоставяйки екипировка и припаси за сто хиляди души какго и командира си, лежащ в безсъзнание в палатката.

Хората на Брут нахлуха в лагера, жадни за плячка. Някъде в очертанията му се намираха сандъците със злато и сребро и дори ранените се впуснаха да ги търсят, като убиваха всеки, който се озовеше пред очите им.

Командирските палатки бяха в центъра на лагера, издигнати съгласно добре известните на всеки легионер правила. Войни­ците зареваха възбудено и се втурнаха към тях като вълци.