![Кръвта на боговете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/3/krvta-na-bogovete-bg-download.jpg)
Кръвта на боговете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553829
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кръвта на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Подобно на ревяща лавина от хора, цялото дясно крило на Брут се понесе надолу по склона, като прегази падналите конници. Легионерите наръгваха всичко лежащо по земята и продължаваха напред. Виждаха пред себе си легионите на Цезар, които се суетяха стреснато.
Офицерите нагоре по хълма изгубиха ценни моменти в опит да наредят всички да спрат. Заповедите се предаваха надолу по веригата, но междувременно първите два легиона бяха забелязали, че противникът не е готов и не очаква никаква атака. Легатите отпред пренебрегнаха заповедта за спиране, тъй като им се откриваше възможност да нанесат сериозни поражения. Те виждаха шанса и се възползваха от него: разчитаха на собствения си авторитет със съзнанието, че онези отзад не са наясно с положението. Заповядаха атака, докато легионите на Цезар все още тичаха да се строят.
Моментът увисна във въздуха. Спускащите се по склона легиони надигнаха копията. Онези отзад видяха какво е положението и нямаха избор, освен да ги последват.
Високо над втурналите се редици Брут проумя какво се случва. Виждаше как легионите му се изсипват на равното, набрали инерция по склона. Отначало лицето му потъмня от ярост. Разполагаше със седемнайсет хиляди конници по краищата на хребета и внезапната атака на пехотата ги беше направила почти безполезни, неспособни да слязат на равно и да препуснат с пълна скорост към врага. Гледаше безсилно как първите два легиона прекосяват милята между двете войски през телата на хора и коне, превърнали се във вълна от червено и сиво.
Сърцето му заблъска. Моментално разбра, че легионите му са отишли твърде много напред, за да може да ги върне. Трябваше да хвърли останалите като подкрепление или да гледа как войниците му загиват от мечовете на числено превишаващия ги противник. Пое дълбоко дъх и изрева команда за настъпление. Ядосани офицери погледнаха назад да видят кой се намесва, но когато осъзнаха, че е самият Брут, веднага повториха заповедта. По цялото било на Филипи зареваха тръби.
Настъпи объркване, когато двете части се срещнаха по средата на склона, но Брут продължи да реве заповедите си и постепенно легионите се обърнаха, за да се построят и да поемат към неприятеля.
Отляво легионите на Касий се движеха в обратната посока, за да пазят от атака през блатата, и за момент Брут си представи двете половини на армията като змии, виещи се една около друга. Изправи се в седлото. Конят му беше идеално обучен и стоеше абсолютно неподвижно въпреки блъсканицата. В далечината през облака прах, вдигнат от сандалите на войниците, видя как легионите му се сблъскват с крилото на Цезар.
Брут се озъби. В изражението му нямаше нито радост, нито съжаление. Искаше да е долу в равнината. Трябваше да е там. Смуши коня и препусна.
Марк Антоний почти не видя хаоса на склона, макар че звуците от битката достигнаха до него над вонящото блато. В продължение на два дни цял легион работеше в черната мръсотия, която ги спираше на всяка крачка, докато хиляди други поваляха дървета далеч от Филипи, нарязваха ги на дъски и товареха дъските на каруци.
Работата беше изнурителна и ставаше още по-тежка заради комарите, мухите и змиите, както и заради вонящия газ, който се вдигаше на всяка крачка. Въпреки това успяха да направят пътека, по която можеха да минат двама души един до друг. Тя минаваше от началото на блатото до средата му, след което продължаваше към палисадата. Задачата му през този ден бе да приближи легионите си колкото се може по-близо, като разчиташе, че тръстиките ще ги скрият от неприятеля.
Войниците се промъкваха приведени, докато хиляди не се озоваха на дъските, а други хиляди чакаха да тръгнат след тях. Самият Марк Антоний беше минал с първите и се намираше само на петдесет стъпки от дървената преграда, изградена от хората на Касий.
Всяко нещо, построено от човек, може да бъде разрушено от човек, напомни си Марк Антоний. В подножието на хребета хората му цяла нощ срязваха носещите греди, като заглушаваха звука на трионите с помощта на вързопи плат. Градът спеше спокойно над тях и не се чуваха никакви тревожни викове.
Когато бяха готови, гой прати заповед на ексграординариите да задържат вниманието на врага насочено на запад, след което зачака залеза. Хората му бяха уязвими за стрели и копия откъм града. Нуждаеше се от слаба светлина, която да попречи на защитниците да се прицелват, но достатъчна, за да могат хората му да се покатерят по склона и да пробият стените.