Кръвта на боговете [bg]

Касий нямаше други планове за селището освен да го из­ползва като сборен пункт за легионите си и за онези на Брут, докато чакат Секст Помпей да разпердушини силите, опитва­щи се да се прехвърлят в Гърция. Когато дойде вестта за ката­строфалните морски битки, двамата бяха променили плановете си и започнаха да се оглеждат за най-доброто място, където да посрещнат врага. При новите обстоятелства Брут пръв бе за­белязал възможностите, които можеше да им представи Фили­пи като център на формацията им. Имаха достъп до морето по Виа Егнация, римски път, построен върху много по-стар, който беше в състояние да поеме всякакво количество хора и оборуд­ване. Самият Филипи се намираше на височина, която бе поч­ти недостъпна от запад, както и беше възнамерявал бащата на Александър Велики. От гледна точка на Касий, мястото имаше още едно преимущество - южният подход към него се пазеше от стръмен хълм и огромно блато в подножието му. Дъждовете бяха силни през изминалата зима и тресавището определено представляваше сериозно препятствие за легионите.

След като Касий и Брут взеха решение да превърнат градче­то в команден център, войниците построиха огромна дървена палисада, стигаща до самото блато. Благодарение на естестве­ния терен и римските умения градът не можеше да бъде ата­куван от тази посока; планините го защитаваха от север, а от изток беше морето. Врагът можеше да приближи единствено от запад и щеше да се озове като във фуния срещу военните машини на двайсет римски легиона. Всичко, от заострените колове до скорпионите и тежките катапулти, беше в готовност.

Измина повече от месец от пристигането на първите новини за дебаркирането на противника в Дирахиум. Двамата команд­ващи бяха заети да преследват постоянно нарастващия брой екстраординарии, които разузнаваха района. Касий беше довел от Сирия партски конни стрелци, които се оказаха брутално ефективни и точни дори когато галопираха по неравния терен. Въпреки това постоянните малки сблъсъци бяха доказателство, че легионите приближават и че командирите им се опитват да научат всичко възможно за силите и терена пред себе си.

Касий тихо се оригна в юмрук, докато гледаше блатото. Беше на същата дажба като войниците и това не му харесваше особено. Поне през седмиците чакане беше успял да натрупа запаси. Знаеше, че има възможност пленените галери на Секст скоро да блокират гръцкия бряг. От братята Каска нямаше ни­какви вести. Касий предположи, че или са се удавили, или са загинали в сраженията.

Подозираше, че мисли прекалено много за своя съкомандир, вместо за хората, срещу които щеше да се изправи. Брут обаче беше такава странна смес от качества, че Касий така и не знае­ше какво да очаква при срещата им. Брут оживяваше като спо­мен от собствената му младост, когато обучаваше екстраординариите. Офицерът начело на партеките стрелци вървеше след Брут като изгубено кученце и сияеше от похвалите на римля­нина. При тази мисъл настроението на Касий помръкна още повече. Брут успяваше някак неусетно да спечели уважението на хората около себе си, без да полага усилия. Касий нямаше тази дарба и се дразнеше, че му се налага да говори със стар­шите офицери, докато очите им не се откъсват от Брут. Очак­ваха само една дума или одобрително кимане от негова страна, а Касий биваше напълно забравен. Оригна се отново и кисело се замисли за това как легионите бяха приветствали жената на Брут, когато тя замина за брега.