Кръвта на боговете [bg]

- Миналия път се съвзе бързо - каза най-сетне Агрипа.

Меценат го погледна уморено.

- Тогава нямаше треска. Сега изглежда по-зле. Ще се моля на сутринта да е съвсем свеж, но ако не е, пак ще се наложи да продължим напред. Марк Антоний ще настоява.

- Лесно мога да направя носилка - рече Агрипа. Може би да я закрепя между два коня... Гласът му замря, докато обмис­ляше проблема. - Възможно е.

По зазоряване Марк Антоний вече беше пратил назад вести­тели, които да разберат къде е отишъл ариергардът му. Освен това изпрати заповеди да го настигнат възможно най-бързо, ся­каш знаеше, че Октавиан все още е в безсъзнание.

Агрипа работеше бързо с дъските на една каруца за вода и собствените си инструменти. Слънцето едва се беше отделило от хоризонта, когато носилката беше готова. Бе грубо израбо­тена, ро той беше опънал навес отгоре и отпуснатото тяло на Октавиан беше завързано за нея със заръката редовно да му капват по няколко капки вода в устата.

Приятелят му изглеждаше безжизнен. Агрипа докара собст­вения си кон, за да го завърже за другия край на носилката, но тя се люлееше толкова опасно между двете животни, че той се отказа и нареди легионерите да се редуват и да я носят по двойки. Двамата с Меценат я носеха през първите два-три часа. Така можеха да наглеждат приятеля си, докато продължаваха на изток с останалите.

Беше дълъг и тежък ден под палещото слънце. Агрипа и Меценат бяха готови да предадат носилката на друга двойка след обедната почивка. Не се изненадаха, когато видяха двама легати да яздят към тях. Букцион беше един от онези, които се бяха разбунтували, вместо да атакуват Цезар на форума. Беше рискувал цялото си бъдеще, залагайки на Октавиан, и безпо­койството се четеше във всяка бръчка на лицето му. Флавий Силва беше предал честта си в ръцете на младежа, когато му се закле на Марсово поле. Никой от двамата не искаше да го види да пада, след като бяха стигнали дотук.