Каменният кръг [bg]

Изядох го внимателно, наслаждавайки се на богатия вкус на фъстъченото масло. Колко много сутрини бях мазала фъстъчено масло на хляб, за да направя сандвичи за училищния обяд на Бриана? Прогоних тази мисъл и се загледах в минувачите, за да се разсея. Те наистина изглеждаха някак различни от съвременниците ми; и мъжете, и жените като че ли бяха по-ниски и следите от недохранване личаха. Все пак у тях имаше нещо много познато — това бяха моите хора, шотландци и англичани предимно, и докато слушах плътната глъчка по улицата след толкова много години носово произношение в Бостън, изпитах странното чувство, че съм си у дома.

Преглътнах последната сладка хапка от стария си живот и смачках опаковката в ръката си. Огледах се, но никой не гледаше към мен. Отворих ръка и пуснах найлоновото фолио да падне на земята. Смачкано на топка, то се изтъркаля по паветата, като се разгръщаше като живо. Лекият вятър го улови и малкото прозрачно парченце внезапно полетя и се понесе над сивите камъни като листо.

Течението, създадено от колелата на карета, го запрати под тях; то примигна веднъж с отразена светлина и изчезна, незабелязано от минувачите. Запитах се дали и моето анахронично присъствие ще причини толкова малко вреда.

„Мотаеш се, Бюшамп — казах си. — Време е да ставаш.“

Поех си дълбоко дъх и станах.

— Извинете — казах, като хванах за ръкава едно момче от пекарната, което минаваше покрай мен. — Търся един печатар — господин Малкълм. Алегзандър Малкълм. — Смесено чувство на страх и вълнение къркореше в корема ми. Ами ако в Единбург нямаше печатница, управлявана от Александър Малкълм?

Но имаше; лицето на момчето се изкриви в размисъл, после се отпусна.

— О, да, мадам — надолу по улицата и после вляво. Карфакс Клоуз. — И пъхна самуните си под мишница, кимна ми и се втурна обратно сред тълпата по улицата.

Карфакс Клоуз. Тръгнах пак през множеството, като се придържах близо до сградите, за да избегна някой дъжд от нечистотии, плиснат от прозорците горе. В Единбург живееха няколко хиляди души и отпадъците от всички тях течаха по канавките на павираната улица и градът оставаше обитаем единствено благодарение на гравитацията и честите дъждове.

Ниският тъмен вход към Карфакс Клоуз зееше точно пред мен, от другата страна на широката Кралска миля. Спрях рязко, втренчена в него, сърцето ми биеше така силно, че можеше да се чуе на цял метър от мен, ако някой се заслушаше.

Не валеше, но скоро щеше да завали и косата ми се къдреше от влагата във въздуха. Отметнах я от челото си и я оправих колкото можах без огледало. После видях един голям прозорец и забързах към него.

Стъклото бе замъглено от конденз, но все пак осигуряваше смътно отражение, в което лицето ми изглеждаше зачервено, с широко отворени очи, но иначе представително. Косата ми обаче се бе възползвала от възможността да се накъдри диво във всички посоки и се измъкваше от фибите в прекрасна имитация на кичурите на горгоната Медуза. Свалих нетърпеливо фибите и започнах да усуквам кичурите.