Каменният кръг [bg]

В магазина видях една жена, която се навеждаше през тезгяха. С нея имаше и три малки деца и аз поглеждах с едно око как тя прекъсва работата си, за да им извика по нещо, плесна с чантичката си средното — момченце, което си играеше с няколко стръка пресен анасон, потопен във ведро с вода на пода.

Това беше аптека; погледнах нагоре, видях името „Хо“ над вратата и усетих тръпка. Бях купувала билки тук, по време на краткия ни престой в Единбург. Декорът на витрината бе позасилен оттогава с добавянето на голям буркан с оцветена вода, в който плаваше нещо смътно хуманоидно. Зародиш на прасе или може би на павиан; то имаше сплескани черти, които се притискаха към заоблената стена на буркана по много притеснителен начин.

— Е, поне изглеждам по-добре от теб! — прошепнах и пъхнах в косата си една непослушна фиба.

Изглеждах по-добре и от жената вътре. Тя си свърши работата и натъпка покупката в чантичката си, като мръщеше слабото си лице. Имаше бледия вид на градски жител и кожата ѝ бе силно набръчкана, с дълбоки бразди, които минаваха от носа до устата и по сбърченото чело.

— На теб говоря, малък плъх такъв — рече тя сърдито на момченцето, докато всички излизаха от магазина. — Колко пъти ти повторих да си държиш лапите в джобовете?

— Извинете. — Пристъпих напред, водена от внезапно неустоимо любопитство.

— Да? — Разсеяна от майчинските укори, тя ме погледна безизразно. Отблизо изглеждаше още по-съсипана. Ъгълчетата на устата ѝ бяха хлътнали и устните ѝ също хлътваха навътре — без съмнение заради липсващи зъби.