Отровни думи [bg]

— Засега нищо. Колкото и невероятно да звучи, нито една от антиките не е била обявена за открадната, макар че още не съм приключила. Ще ми отнеме няколко седмици да ги проследя както си трябва.

Арман Гамаш бавно се облегна назад и кръстоса дългите си крака. Ако не са били откраднати, тогава как са попаднали в горската къщурка?

— Каква е другата възможност? — попита.

— Е, може убитият всъщност да е притежавал вещите. Или да ги е задигнал от починали хора, които няма как да подадат оплаквания. Например по време на война. Като Кехлибарената стая.

— Възможно е да са му ги дали — предположи съпругът ѝ Жером.

— Но предметите са изключително ценни! — възрази Терез. — Защо някой би му ги дал просто ей така?

— Направил му е услуга? — предположи мъжът ѝ.

И тримата замълчаха, докато си представяха каква услуга заслужава подобна отплата.

— Bon, Арман, искам да ти покажа нещо — обяви Жером и се изправи в пълния си ръст от само метър и шейсет и пет. Беше почти квадратен, но носеше теглото си с лекота, сякаш тялото му бе изпълнено с мислите, които преливаха от главата му.

Намърда се на дивана до Гамаш. Държеше в ръце двете дървени статуетки.

— Като начало дърворезбите са забележителни. Сякаш ти говорят, съгласен си, нали? Терез ми каза, че имам за задача да разбера какво казват. По-конкретно, да разгадая значението на тези букви.

Жером обърна скулптурите и показа издълбаните поредици от символи.

MRKBVYDDO под хората на брега.

OWSVI под плаващия кораб.

— Това е вид код — обясни Жером, като си сложи очилата и се вгледа по-внимателно в буквите. — Започнах с най-лесния. Qwerty. Най-вероятно е да го използва някой аматьор. Знаете ли за него?

— Така са подредени клавишите на пишещата машина. Също и на компютърната клавиатура — отвърна Гамаш. — QWERTY са първите няколко букви на най-горния ред клавиши.

— Най-често хората, които използват кодиране по Qwerty, поглеждат клавиатурата и записват буквата, която се намира в съседство с тази, която всъщност имат предвид. Разкодира се много лесно. Но това не е нашият код. Не. — Жером се изправи и Гамаш почти хлътна в пространството, което домакинът освободи. — Изпробвах цял куп шифри, но честно казано, не открих нищо. Съжалявам.

Инспекторът бе възлагал големи надежди, че този майстор на кодовете ще успее да разгадае загадката на Отшелника. Но като много от нещата в този случай, кодът не се даваше лесно.

— Все пак мисля, че се досещам какъв тип е. Шифърът на Цезар.

— Слушам те.

— Bon — поде Жером, видимо доволен от предизвикателството и от публиката, пред която трябваше да го представи. — Гай Юлий Цезар е бил гений. Той е императорът на любителите на шифри. Блестящ ум. Използвал гръцката азбука, за да изпраща секретни съобщения на войските си във Франция. По-късно усъвършенствал кодовете си. Преминал към латинската азбука, която ползваме и до днес, но отмествал буквите с три. Така че, ако искал да изпрати думата kill133, шифърът би бил… — Мъхът взе лист хартия и написа цялата латинска азбука.