Господарят на дъжда [bg]
- Автор: Bradby Tom
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:
Канеше се да побегне, когато забеляза мъж с бяла шапка на отсрещния тротоар. Този беше нов. Една европейка, която разхождаше кучето си, го изгледа учудено. Беше се стреснала от внезапната му поява и навярно усети смущението му. Фийлд изтупа сакото си и тръгна. Мъжът с бялата шапка го последва. Фийлд се обърна след малко и видя другите двама, които бързо излизаха иззад ъгъла покрай гробището. Третият се прехвърли през стената.
Фийлд изчака един черен буик да мине по улицата и пресече. Преследвачите му бяха четирима или петима, ако не и повече.
Във фоайето на полицейското управление чакаха група униформени китайци, автоматите им бяха подпрени на стената. Фийлд се качи в Специалния отдел.
Грейнджър се виждаше през матовото стъкло на вратата си. Стоеше прав и с телефонна слушалка в ръка, полускрит в облаци дим. Прокопиев беше при бюрото си със свалени тиранти. Бе опрял краката си на едната стена на кабинката си, главата — на другата. Четеше вестник и държеше син молив, с който цензурираше. Вдигна глава и изпитателно изгледа Фийлд.
Ян стоеше права зад бюрото си. Подаде му бележка. Сърцето на Фийлд затуптя възбудено, докато не я прочете: „Пенелъпи те търси“. Беше отпреди десет минути.
— Ричард?
Фийлд вдигна очи. Грейнджър стоеше на вратата си.
— Ела за минутка.
Младият мъж сгъна бележката и я пъхна в джоба си. Забеляза, че Ян избягва погледа му. Затвори остъклената врата след себе си и спусна щорите.
— След малко ще се качим — каза Грейнджър и седна зад бюрото си.
— Къде ще се качим?
— Не те обвинявам, Ричард, но очаквах сам да се досетиш.
Фийлд се намръщи.
— Тук не можем да действаме на своя глава. Напълно сме зависими от Съвета и безпочвените обвинения срещу човек от ранга на Чарлс Люис… След малко ще се качим. Изчакай ме, ще дойда да те взема. — Махна към бюрото на Фийлд. — Нали все пак ще дойдеш довечера?
— На вечеря ли? Да, предполагам.
— Добре ли си, Ричард?
— Да, добре съм.
— Изглеждаш разтревожен.
— Не… добре съм.
— Трябва да поговорим за онази добавка към заплатата.
Настъпи мълчание. Грейнджър вдигна поглед към дима, носещ се като облак над главите им.
— Следобед съм на заседание на бюджетната комисия. Какво мислиш за двеста на месец?
Фийлд понечи да каже, че вече е получил двеста долара, но си даде сметка, че предложението на Грейнджър е нещо съвсем различно.
— Много щедро.
— Ще бъдат превеждани направо на сметката ти заедно със заплатата.
— Да очаквам първата сума следващия месец, така ли?
— Да. Честно да си кажа, точно в момента не съм в особено настроение да те награждавам, но трябва да поставя въпроса пред комисията и обещах да го обсъдим, така че — ето. Не изглеждаш много доволен.
— Не… искам да кажа, напротив.
— Всички служители в този отдел получават такова допълнение и то се повишава с израстването в службата. То е нещо като застраховка.
— Застраховка ли?
— Живеем в скъп град и искам подчинените ми да не се поддават на изкушения.
— Ясно.
— Не очаквам никакви особени усилия от твоя страна. Изпълнението се налага от специфичните изисквания на работата ни. Надявам се, че го оценяваш, Ричард. Повечето от останалите са доволни. Прокарването на решението в бюджетната комисия е дяволски трудно.
— Значи първото плащане тепърва предстои?
— Ричард, добре ли си?
— Да, разбира се.
Началникът се изправи.
— Люис също е поканен довечера, затова се сдържай. Не се поддавай на глупостите, които се опитва да ти внуши Маклауд. Люис е чист.
— Един достоен гражданин.
Грейнджър го изгледа укорително.
Фийлд отвори вратата. Вече се чудеше кой друг се е добрал до номера на банковата му сметка.
— След малко ще дойда да те взема.
Детективът безшумно затвори вратата и слезе в Криминалния отдел. Капризи го посрещна, хвана го за ръката и го изведе на стълбището.
— Маклауд е бесен, че не сме го предупредили, но каза, че нямаме време и ще ни подкрепи, за да няма други убийства. Струва ми се, че разговаря с други членове на Съвета. След малко трябва да се качим при комисаря.