Гравитационна дъга [bg]

Тя е наясно какво се очаква от нея и кротува с безразлична физиономия докато Слотроп довършва песента, и настроените в една октава меко звучащи дървени духови инструменти отекват за протяжен момент във въздуха, после протяга ръка, отпуска се вяло срещу него докато той се накланя бавно към устата й с приплъзване на пера, набръчкване на ръкави, голите й ръце с подчертана от лунната светлина финозърнеста кожа запълзяват нагоре, обхващат гърба му, лепкавият й език кръжи нервно като нощна пеперуда, дланите му стържат по пайети… и ето тя притиска плътно гърди в него, а ръцете и китките й се извиват нагоре и назад, за да намерят ципа и да го издърпат с приглушено жужене надолу по продължение на гръбнака…

Кожата на Катье е по-бяла от бялата рокля, от която се въздига. Родена отново… през прозореца той почти може да види мястото, където октоподът бе изпълзял от скалите. Тя пристъпва на пръсти като балерина, с дълги леко извити бедра, Слотроп разкопчава колан, копчета, развързва връзки на обувки подскачайки на един крак, уха-а уха-а, но лунното сияние само изсветлява още повече гърба й, а тя все още има тъмна страна, нейната коремна страна отпред, нейното лице, което той вече не може да вижда, ужасяваща звероподобна промяна настъпва по муцуната и долната челюст, черните зеници се разширяват и изпълват цялото очно пространство докато бялото изчезва съвсем и остава само червеното животинско отражение, когато проникващата светлина бие в тях не се знае кога светлината… Тя потъва в дълбокото легло, придърпва го до себе си, в пух, атлаз, бродирани ангели и цветя, обръща се веднага, за да поеме неговата ерекция в своя разтворен камертон, в единна вибрация, към която нощта е вече настроена… докато се ебат тялото й се разтърсва и пулсира на километри под него в кремаво и мастилено синьо, всички тонове приглушени, очите присвити до полумесеци зад златистите мигли, дълги черни кехлибарени осемстенни обици подскачат беззвучно и удрят бузите й, черна смес от дъжд и сняг, лицето му над нейното е безучастно, погълнато от старателно прилаганите техническите похвати — в нейна чест ли? или е свързано с това нейно сливане със Слотроп, за което са й дали указания — тя ще го разпали, няма да допусне да бъде яхната от някаква пластмасова черупка… дишането й става по-хрипливо, сякаш прекосява някакъв праг и преминава в отчетлив звук… предполагайки, че Катье вероятно скоро ще се изпразни, той заравя ръка в косата й, опитва да задържи главата й неподвижна, за него е необходимо да види лицето й: ненадейно това приема характера на съвсем истинска и ожесточена схватка — тя не желае да предаде своето лице — и внезапно Катье наистина започва да се празни, а заедно с нея и Слотроп.

Неизвестно защо сега тя, за която смехът е нещо непознато, се превръща в повърхността на изскачащ от глъбините балон от смях. Малко по-късно, вече заспиваща, тя ще прошепне още „Смея се“ и отново ще се засмее.