Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
Два часа по-късно Евен мина по краткия път до Согнсван и паркира. Росеше съвсем леко и той вдигна яката на якето над ушите си, докато се препъваше между дърветата към водата. Час или два обикаля по пътечките наоколо, разхожда се, докато не почувства краката си като сварен праз, а нощната мъгла го измокри целия. Стана му студено, обувките му прогизнаха и чорапите се наквасиха. Намери една пейка на брега и седна, не го беше грижа, че панталоните му са мокри отзад. Двойка лебеди го изгледа гневно и той се замисли за числа, както всъщност правеше още откак напусна компанията на празненството, малки числа като 5 и 9 - струваше му се, че бяха демонични математически символи, а той самият беше на пет годинки и никога преди не бе виждал подобни числа. Накрая зазъзна толкова силно, че зъбите му затракаха, стана и тръгна приведен обратно към колата. Подмина спортното училище, без да се сети за Кити, прибра се с първата, слаба утринна светлина и си легна, опакова се в юргана, скри се в него като петгодишен, уплашен от тъмното. Взе да се задушава и подаде глава, погледна плаката с Клаш и се зачуди дали той щеше да харесва същата музика. Изведнъж се сети, че той, Евен Вик трябва да започне да се храни здравословно, не само с пица, да се грижи за себе си и да не се излага на опасност. Да поеме отговорност.
У него се прокрадна съмнение. Сигурно ли беше? Дали Май не бе изневерила?
Не, тя не е такава... не беше. В нейния живот не се случваха такива неща. Трябваше да се обади на Фин-Ерик и да попита. Когато утрото настъпи.
Глава 71
- Да?
- Здрасти, Евен е. Благодаря за вчера, беше много приятно.
- Слушай, Евен, тъкмо ще водя Стиг на бавачка... можеш ли да се обадиш...
- Ще отнеме само секунда. Ами... списъкът с телефони, тези... хм, номерата там, някой не ти ли е познат, тоест имената зад телефоните.
- Не, не и ако не са написани заедно. Нали виждаш, че съм ги записал с химикалка?
- О, да. Така е, но... - Евен се почеса по главата. По дяволите, колко беше трудно.
- Но...? - гласът му беше нетърпелив. - Само това ли искаше да питаш?
- Не, хм... има още нещо, но мисля, че може да почака.
Фин-Ерик прекъсна разговора без повече приказки и Евен се почувства като идиот. Погледна часовника и грабна ключовете за колата.
Точно в девет стоеше пред отдела с пощенски кутии на Вика и едва дочака служителят да отключи, влезе, сви наляво и запристъпва покрай сините кутии.
Наведе се нервно и пъхна ключето в ключалката на номер 1220, поколеба се и се зачуди какво ли щеше да прави, ако и тази не беше правилната кутия. Натисна ключа навътре и усети как механизмът се завъртя сякаш беше току- що смазан. Отвори вратичката и извади голям, подплатен плик с френски марки. Беше препълнен и затворен с два кламера, които трябваше да се изправят, за да се махнат.
- Само трябва да видя - промърмори той, сякаш изпитваше нужда да се извинява за любопитството си. Едното телче падна на пода със звън. Той приклекна, пъхна плика в кутията с отвора към себе си и извади камара листи и дневник. Бавно разлисти купчината: бележки за личния живот на Нютон, за писма до приятели и посещения и тайни срещи; дати и имена в колонки, кой му е бил помощник, приятел или познат и кога; копия от книги и статии, преписи от собствените му тефтери; дневника. Евен отвори на случайна страница.
19 ноември, Париж - днес заминах от Женева за Париж заедно със Симон Латур.
Забавен тип е. Разказа ми история, толкова налудничава, че човек трябва да е автор на трилъри, за да измисли нещо подобно. За бича на Европа, тайно братство, оплитащо всичко в мрежите си. Това е лошата страна на фикцията и трябва да се пазя от нея - така да те обсебят безграничните възможности на творчеството, че да загърбиш правдоподобността на историята.
Не ми хареса, че спомена Невидимото братство. Сякаш е чел бележката от Нютон, която намерих в Кеймбридж, или написаното от мен за срещата му с мистър Ф и главата на ордена. Не съм сигурна дали това не беше предупреждение към мен, косвено съобщение, че ме държи под око - ако все пак е той.
Трябва да е той - по каква „случайност“ е бил в Женева точно когато и аз бях там? Какви „планове“ е успял да нагоди, за да пътува до Париж, точно когато и аз трябваше да заминавам?
Предпочетох да отседна в голям хотел в Монмартър вместо в обичайния, не ми се искаше да знае къде се настанявам обикновено.
Той взе съседната стая и ме покани на разходка из града утре вечер. Казва, че щял да ми покаже нещо. Аз обаче ще се изнеса рано сутринта и ще замина за...
Дневникът на Май и всичко около Евен изведнъж бе окъпано в ярка светлина, сякаш в пощата бе ударила гръмотевица. Евен се втренчи объркано назад и видя мъж с голям фотоапарат, насочен към него.