Фурията на Първия лорд [bg]

Ерен се опита да се усмихне.

— О, моите извинения, ваше височество.

— Това, което Ария иска да ви каже — каза Атис, — е, че хитрата кучка ме разфасова. Долната половина на тялото ми е разрязана от слабините до ребрата. Червата ми са адска бъркотия и определено ще започнат да смърдят в най-кратки срокове. Сърцето ми се натоварва твърде много, защото явно да си разделен на две прави ужасни неща на кръвното налягане. Нараняванията са твърде тежки и твърде обширни, за да бъдат излекувани. Не мога да ям нищо. При толкова липсващи черва в корема ми храната така или иначе просто ще изгние. Мога да пия малко, което означава, че ще умра от глад няколко седмици по-късно, вместо да умра от жажда през следващите дни. Освен ако, разбира се, инфекцията първо не ме убие, което изглежда най-вероятно.

Ерен примигна няколко пъти.

— Ваше височество. Извинете, не бях разбрал.

— Едва ли е нужно да се извинявате, курсор. Животът има тенденция да свършва. И не можете да се обвинявате за това.

Ерен го погледна няколко мига, след което сведе очи и кимна.

— Да, ваше височество… Боли ли ви?

Атис поклати глава.

— Засега се справям.

— Може би трябва да си вземете почивка.

— Скоро ще имам цяла вечност за почивка. Дотогава трябва да изпълнявам задълженията си.

— Ваше височество — възрази Ерен, — вие не сте в състояние…

Атис махна пренебрежително с ръка.

— Не съм в състояние да се бия. Но в конфликт от такъв мащаб ще бъда най-полезен за нашата кауза, като координирам усилията на другите и намирам подходящи начини за действие. За това не е нужно да съм на коня си, със същия успех мога да го правя и от този фургон.

Ерен се намръщи и погледна лейди Плацида. Тя сви рамене.

— Ако съзнанието му остане ясно, аз вярвам, че е прав. Той е най-добрият, който имаме, що се отнася до тактически и стратегически решения, екипът му вече е на мястото си, а структурата и методите му са перфектни. Трябва да го използваме.

„Сигурна ли сте, че нямате предвид «да го използвате», ваша светлост?“ — помисли си Ерен. — „Между вас има късчета стара любов.“

Не че Ерен имаше право да хвърли първия камък. Той си пое дълбоко дъх и на глас каза:

— Разбирам. Ваше височество, граф и графиня Калдерон дойдоха при мен. Те ви молят да се срещнете спешно с тях, за да обсъдите как най-добре да използвате укрепленията в долината Калдерон.

— За проблемите почивка няма — промърмори Атис. — Да, предполагам, че са прави. Моля, изпратете ми ги, сър Ерен.

Ерен сведе глава.

— Както желаете.