![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
Вордите-богомолки нададоха нетърпеливи гладни писъци, а много от тях се издигнаха във въздуха и полетяха в скок с изпънати напред крайници. Ерен осъзна, че един ворд се е насочил към него и едва успя да подпре дръжката на копието и да приклекне зад него. Вордът се наниза на копието, то проби бронята при корема на съществото и частично излезе от гърба му. Вордът изпищя от болка и яростно размаха крайници. Едната коса се заби в пода на фургона. Приклекналият Ерен получи няколко удара в раменете и хълбоците, а след това каруцарят с рев избута ворда от Ерен обратно на земята извън кръга на фургоните — заедно с копието, което все още стърчеше от гърба му.
Ерен грабна първото попаднало му под ръка оръжие, което се оказа чувал с ряпа. Щом друг ворд опита да се качи на каруцата, той замахна с чувала и го стовари в лицето му. Ударът не можа да нарани воина-богомолка, но разсея съществото за достатъчно дълго време, за да може каруцарят да го удари с тежко парче дърво — Ерен подсъзнателно осъзна, че това е дръжката на спирачката на фургона. Вордът залитна назад, поклати глава и преплете като пиян дългите си тънки крака.
Барабаненето ставаше все по-силно и по-силно.
Ерен нямаше представа колко време е минало в тази отчаяна борба под дъжда. Той забеляза няколко кухи квадрата с легионери, обърнати навън, а зад тази стена от мускули и стомана се бяха приютили групи бежанци. Още легионери се придвижваха към тях, но поне за момента пръстенът от фургони беше оставен на себе си.
На два пъти Ерен видя как коне панически се мятат в опит да се освободят и да избягат. И двата пъти вордът ги повали и разкъса на парчета. Един каруцар имаше късмета да е в задната част на фургона, когато конят му бе повален. За ворда нямаше разлика между него и животното. Половин дузина хора бяха извлечени от този фургон. Няколко по-дребни богомолки нахлуха през и под фургона и се нахвърлиха върху сгушените вътре бежанци, проливайки още алеранска кръв, преди да бъдат унищожени.
И през цялото това време барабаненето ставаше все по-силно.
Ерен откъсна ръкава на ризата си и набързо превърза крака на своя каруцар, когато мъжът получи обилно кървяща рана. Броят на убитите продължаваше да расте. Писъците на ужасени деца пронизително разкъсваха въздуха. Ерен хвана дръжката на счупеното копие и я използва като тояга, за да нанася удари по главите и очите, въпреки че знаеше, че оръжието е почти безполезно за всичко друго освен сплашване. Вордите грабнаха фургона до неговия и го издърпаха от кръга, отваряйки пролука в и без това крехката формация. Ерен изкрещя от страх и протест, докато в някакъв далечен ъгъл на съзнанието си отбеляза, че щом вордът нахлуе в кръга, остатъкът от живота му ще се измерва в секунди.
И земята започна да се тресе.
Невероятно животинско ръмжене се издигна от басово ръмжене до съскащ писък. Ерен вдигна глава точно навреме, за да види огромен черен гаргант, който мачка вордите, атакуващи фургоните. Звярът беше огромен дори за своята порода, извитият му гръб се извисяваше на поне дванайсет фута над земята. Набитото му, приклекнало тяло смътно наподобяваше на своя далечен роднина, язовеца, въпреки че дебелият врат и широката глава определено го отличаваха от далеч по-малкия звяр, особено като се вземе предвид, че от челюстите на гарганта стърчаха леко извити нагоре триярдови бивни.
Конкретно този звяр беше покрит с бели ивици козина, показващи стари белези от битки, които го определяха като ветеран-кавгаджия. Най-бързите ворди отскочиха от пътя му. По-бавните или по-малко късметлии ворди не успяха да го направят навреме и под ударите на лапите и огромната маса на гарганта бяха превърнати в отвратителна желатинова каша.
На върха на огромния гръб на гарганта седеше най-големият марат, който Ерен някога беше виждал. Широките му рамене бяха толкова издути от мускули, че изглеждаше почти като деформация. Ръкавите на избелялата му червена алеранска туника сякаш бяха отрязани, за да се освободи място за ръце, по-дебели от бедрата на Ерен, а широка ивица от същия материал придържаше косата на главата му. В дясната си ръка държеше тояга с дълга дръжка и, докато Ерен гледаше, маратът, стиснал плетено кожено въже, за да не падне, се спусна по едната страна на гарганта, крачейки по него все едно е отвесна скала. Тоягата описа грациозна дъга във въздуха и буквално отнесе главата на воин-богомолка от хитиновите му рамене.
— Добър ден! — весело изръмжа маратът на алерански със силен акцент.