Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
— Господа.
Кирик представи своите хора, а Тави направи същото, напълно игнорирайки Фиделиас. После той каза:
— Нека да разберем по-голямата картина към момента. Кой може да обобщи сегашното положение на нашите сили в Рива?
Канто Кантус, мъж със стоманена коса и в броня на легионер, погледна към Кирик, сякаш търсеше позволение. Кимването на младия мъж беше едва забележимо, но означаваше много. Кантус проговори едва след като го получи.
— Кратката версия е — Рива е паднала. Напълно. За една нощ.
Тави се взираше в Кантус няколко дълги секунди, сърцето му започна да бие по-силно в гърдите. Той ограничи реакцията си до забиване на нокти в китката на дясната си ръка, след това се принуди да се успокои.
— Оцелели?
— Наистина много — каза Кантус. — Принцепс Атис осъзна навреме какво се случва и евакуира по-голямата част от цивилното население на Рива. Легионите обаче платиха кървава цена за това. Те все още възстановяват каквото е останало от тях.
— Кажете ми какво стана.
Кантус даде студено, лаконично резюме на тактиките, използвани от ворда.
— Не е много — каза Тави.
Кантус сви рамене.
— Имайте предвид, че данните ни се основават на изкривени водни съобщения и на свидетелства на оцелели бежанци, които не са обучени разузнавачи. Изглежда, че всички доклади си противоречат.
Тави се намръщи.
— Ясно. Те се оттеглят. Накъде?
— К-към долината К-калдерон, ваше височество — каза Кирик. — П-позволете ми.
Младежът докосна с пръст пясъчната маса и гладките бели песъчинки се раздвижиха като вълнички и оформиха планини и долини, а плоски правоъгълни ивици показваха пътищата. Появи се миниатюрен ограден град, представляващ Рива, който почти веднага започна да се руши. Пулсациите по пътищата на североизток от Рива показваха местонахождението на бежанците. Плътните правоъгълни блокове, които ги следваха, показваха легионите. Поредица от заплашителни триъгълници, представляващи разпространението на ворда, следваха след легионите.
Тави дълго се мръщи на картата.
— Какво знаем за броя на врага?
— Изглежда са доста — отговори Кантус.
Тави въпросително вдигна поглед от масата.
Кантус поклати глава.
— През деня приближаването до ордата в обсега им на видимост е трудно, дори за летци. Постоянно водим битка за контрол на въздуха с осите, които имат. За разузнаване мога да отделя само шепа летци — и докладите им варират от триста хиляди до десет пъти повече. Досега никой ворд не е завивал на север към Фригия. Изглежда, че възнамеряват да преследват принцепс Атис.
— Не смеят да правят нищо друго — каза Тави. — Ако Върховните лордове получат шанс да си поемат дъх, могат да бъдат много, много опасни за ворда.
Фиделиас се прокашля и посочи към далечния край на североизточния път, който свършваше в Гарисън.
— От друга страна, бих казал, че песимистичните прогнози на вашите разузнавачи най-вероятно съответстват на реалността.
— Защо?
— Географията — каза Фиделиас. — Принцепс Атис търси място, което да му осигури предимство. Калдерон може да отговаря на целите му.
— Защо казваш това? — изръмжа Варг.
Тави се обърна да помоли Кирик да разшири гледката на пясъчната маса към долината Калдерон и откри, че заекващият младеж вече го прави. Тави мислено си отбеляза, че ако оцелее в тази война, непременно трябва да предложи работа на младежа. Подобна инициатива беше необичайна.
— О, благодаря ви, мастер Кирик — каза Тави и продължи: — Принцепс Атис води ворда към фуния. След като преминат западните склонове и навлязат в долината Калдерон, те ще бъдат принудени да се стълпят все по-близо един до друг. Море на север, непроходими планини на юг.
— Ще неутрализира численото им превъзходство — изръмжа Варг.
— Не само. Той отива там и защото чичо ми е превърнал това място в истинска крепост.
Фиделиас вдигна поглед към Тави и се намръщи.
— Видяхте обсадната стена, която холтърите от долината Калдерон издигнаха за по-малко от половин час във Втора Калдеронска — каза Тави. — А сега си представете, че чичо ми имаше пет години да се подготви.
Курсорът вдигна вежди и кимна.
— Няма значение. Ако численото превъзходство на ворда е толкова голямо, защитната стена сама по себе си няма да е достатъчна. И ако Атис примамва ворда в капан, той самият ще остане в него. Вече няма да има път за бягство. Няма къде другаде да отиде.