![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
С широк замах на тоягата той свали скочилата във въздуха богомолка още преди тя да го докосне, след което с лекота се издърпа на гърба на гарганта. После извика нещо и чукна гарганта с дръжката на тоягата си, а звярът отново изрева и с един удар на въоръжената с нокти лапа свали поредния ворд от фургоните.
Ерен се взря зашеметен.
Огромният черен гаргант и неговият ездач не бяха дошли сами. Виждаха се поне хиляда от тези огромни същества, а още повече се спускаха по склона на долината Калдерон, като всяко носеше по поне един маратски ездач. Те минаха през вордите, проникнали в алеранските редици, като камък през паяжина. Грохотът беше неописуем, както и тежкият мускусен аромат на гарганти във въздуха. Зверовете се носеха като гръмотевична буря, като вълна от мускули и кости, оставяйки по земята след себе си разкъсани и смачкани ворди.
Изви се вихър и графиня Калдерон се появи на не повече от двадесет фута от земята, след което се втурна по следата от разрушения, оставена от огромния гаргант и мускулестия му ездач. Тя летеше толкова бързо, че подгъвът на наметалото й се беше скъсал и разцепил на ивици, които плющяха като дузина камшици. Изчезна толкова бързо, колкото и се появи.
Ерен се озова до ранения каруцар, стиснал в ръка импровизираната си тояга, дишаше тежко, а ушите му пищяха. Светът изведнъж се превърна в много тихо място.
— Какво… — закашля се каруцарят, — какво се случи току-що?
Ерен изумено се взря назад по пътя на запад към основната част от войските, където гневният тръбен рев на гаргантите заглушаваше всички останали звуци. Няколкото групи мъже, останали в полезрението му, бяха отчаяни бежанци, които се бяха събрали, за да обединят фуриите си срещу врага, както и легионери, обградили групи цивилни с щитове, за да удържат атаката.
По земята се виждаха много мъртви и ранени.
Но докъдето стигаше поглед, живи ворди нямаше.
— Дорога — прошепна Ерен. — Това беше вождът на клана Дорога. Трябва да е той.
После се обърна към каруцаря и започна грижливо да обработва крака на мъжа.
— Мисля, че току-що получихме подкрепление.
Глава 27
За Исана пътуването с вордската кралица беше изключително обезпокоително преживяване — не толкова заради чуждата природа на околната среда, колкото заради всички онези малки, познати неща, които се появяваха ту тук, ту там.
В битката при Рива бяха оцелели достатъчно от пленените рицари Аери, за да носят паланкина, въпреки че малко бяха останали за други цели. Всяка вечер, когато мракът се спускаше над земята, Исана придружаваше вордската кралица във въздушната карета. Излизаше директно от подобната на кошер бърлога, за да се качи в паланкина. После паланкинът се издигаше в небето като всеки друг, в който беше имала възможност да лети. След известно време той се спускаше, оставяйки ги до входа на друг кошер.
Кралицата отвеждаше Исана в новия си кошер. Десетки восъчни паяци пренасяха Арарис, все още практически погребан в парче кроач с големината на ковчег, в новото място и го запечатваха в стената както преди.
След като всичко това приключеше, Исана и кралицата сядаха на масата (която винаги беше готова), за да ядат заедно. Масата беше осветена от истински восъчни свещи, въпреки че блясъкът на кроача сам по себе си беше повече от достатъчен, за да се вижда всичко ясно. А самата храна… Исана не беше сигурна, че може справедливо да го нарече форма на изтезание — не повече, отколкото катастрофалните първи опити на Тави да сготви храна, когато беше дете. Но независимо дали невежеството или злобата бяха виновни, храната причиняваше неприятни усещания в стомаха й. Яденето на нарязания на парчета кроач, приготвен съвсем аматьорски да наподобява едно или друго ястие, беше преживяване, което Исана с удоволствие би си спестила.
Няколко дни след битката при Рива, след като слезе в поредния кошер, Исана наблюдаваше как паяците запечатват Арарис в кроача.
— Имам изненада за вас — каза вордската кралица.
Исана трябваше да положи усилие, за да не трепне. Не беше осъзнала, че кралицата стои до лакътя й.
— О — каза тя с неутрален тон. — Изненада?
— Обмислих вашите причини да желаете подходящо приготвени прибори за ритуала на вечерята.
— Чисти чинии — каза Исана, — чиста покривка? Чисти прибори за хранене?
— Вашият вид е млад и слаб — продължи вордската кралица. — Болестите не са враг на ворда. Живели сме по-дълго от повечето болести. Надживяхме ги. Спазването на хигиена при ритуала на храненето е излишно.