![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
Сраженията продължаваха в задната част на колоната, където Антилус Рокус беше поел командването на отбраната. Глухи тътени маркираха взривовете на алеранските огнени призователи. Мълнии често разкъсваха плачещото небе, за да ударят по пътя зад гърба им. Най-малко пострадалите легиони се редуваха да отблъскват атаките на врага, подкрепяни от уморената конница. Ранените мъже бяха бързо извозвани в каруци към медицинските фургони на вече претоварените лечители. Няколко от празните фургони за провизии вече бяха пълни с ранени, които не можеха да ходят сами.
Ерен погледна назад към фригийския легион, маршируващ в авангарда. Непосредствено зад него бяха фургоните на гражданите с най-висок ранг, включително покрития фургон с ранения принцепс Атис. Технически той смяташе, че винаги може да отиде при принцепса и лично да докладва за състоянието на доставките. И ако така се отърве за малко от проклетия дъжд, щеше да е щастлива случайност.
Ерен въздъхна. Това беше прекрасно фантазиране, но мястото му беше начело на колоната с доставки. Освен това най-добре беше Атис да има възможно най-малко напомняния за бившия курсор Ерен.
— Колко още остава, как мислите? — попита Ерен човека, седнал до него.
— Малко — лаконично отговори мъжът. Носеше широкопола шапка, от която водата се стичаше като от покрив на малка сграда.
— Малко — повтори Ерен.
Каруцарят кимна. Носеше и водоустойчиво наметало.
— Малко. И още малко.
Ерен погледна мъжа за момент, после въздъхна и каза:
— Благодаря.
— Няма защо.
Към тях приближиха ездачи, копитата на конете им отекваха като приглушен гръм. Ерен погледна назад и видя граф и графиня Калдерон да препускат към него. Графът имаше превръзка на главата си, а едната страна на лицето му изглеждаше толкова зле, все едно побъркан бояджия се е развихрил по кожата му, за да постигне особено отровен лилав оттенък. Графинята имаше редица по-малки и по-леки маркировки, сувенири от битката с бившата върховна лейди Акватайн.
Тя и съпругът й дръпнаха юздите веднага щом конете настигнаха фургона на Ерен.
— Сър Ерен.
— Графиньо.
— Приличаш на удавен плъх — каза тя и му се усмихна леко.
— Дори удавен плъх ще бъде стъпка нагоре — каза Ерен и кихна оглушително. — Пфу. Как мога да ви помогна?
Амара се намръщи.
— Чувал ли сте нещо за Исана?
Ерен поклати мрачно глава.
— Съжалявам. Нито дума.
Лицето на граф Калдерон стана мрачно и той погледна настрани.
— Ваше превъзходителство — каза Ерен. — Според мен има всички основания да вярваме, че тя все още е жива.
Граф Калдерон се намръщи, без да се обърне.
— Защо? — попита той през стиснати зъби.
Ерен въздъхна съчувствено. Отеклата челюст на графа очевидно го болеше, когато говореше.
— Ами… за начало, защото тя беше отвлечена, сър. Ако вордът искаше смъртта й, нямаше причина да си правят труда да организират тайно проникване в защитена сграда. Щяха да я убият на място.
Граф Калдерон изсумтя, намръщи се и погледна Амара. Тя му кимна и зададе въпроса, който очевидно виждаше на лицето му.
— Защо биха я искали жива, сър Ерен?
Ерен трепна и поклати глава.
— Няма как да разберем. Но вордът преодоля много препятствия, за да я получи. Можем да се надяваме, че тя е достатъчно ценна за врага и няма да й навредят. Поне засега. Има надежда, сър.
— Видях какво прави ворда с онези, които взема живи — изръмжа Калдерон, думите му бяха яростни и почти неразбираеми. — Казвате ми, че сестра ми е жива и е в ръцете на тези същества…
Амара въздъхна.
— Бърнард, ако обичаш.
Графът я погледна. После кимна и дръпна юздите на коня си, принуждавайки животното за отстъпи няколко крачки назад, след което застана с гръб към тях.
Амара прехапа долната си устна за миг. После самообладанието й се върна и тя се обърна към Ерен.
— Благодаря, сър Ерен — каза тя, — че се опитахте. Трябва да говорим с принцепс Атис.
Ерен задъвка долната си устна.
— Не съм сигурен дали… той приема посетители.
— Нас ще ни приеме — строго каза Бърнард. — Сега.
Ерен вдигна вежди.
— А?