![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
— И все пак — каза Исана, — ако не я спазвате, значи не го правите както трябва.
— Точно така — съгласи се вордската кралица. — В това има… нематериални фактори. Неща, които затрудняват разгадаването на вашия вид.
В гласа на кралицата се прокраднаха нотки на обидено дете:
— Силите им бяха победени при Рива, трябваше да се пречупят. Но според моите наблюдения те се биеха по-упорито от всякога.
— И само ще стават още по-решителни — каза Исана. — Не по-малко.
— Но това е нелогично — каза кралицата.
— Но е вярно.
Кралицата мрачно се взря в Исана.
— Ще ви позволя да подготвите всичко за ритуала за хранене. Водата ще ви бъде доставена в контейнери. Можете да използвате сол и вода за почистване на приборите. Имате един час. Пригответе три места.
Тя се обърна рязко и се приближи до купола, облицован с плочки, с който командваше своите създания.
Восъчните паяци започнаха да носят сребърни прибори, чинии и чаши. Исана беше сигурна, че купичките с вода и сол няма да се забавят.
Тя въздъхна и запретна ръкави, чудейки се колко ли от Първите лейди на Алера са се озовавали в ситуация да бъдат слугини на нахлуващ враг.
Малко повече от час по-късно, за първи път след битката при Рива към тях се присъедини лейди Инвидия.
Исана я погледна шокирана. Инвидия беше изгорена. Ужасно. Въпреки че отделни части от лицето и шията й бяха покрити с нова розова кожа, показващи намеса на водна фурия, те служеха само за контраст на солидните белези от овъглена плът, която беше отвъд възможностите и на най-надарения лечител. Преди това Инвидия се смяташе за една от признатите красавици на Алера. Все още можеха да се различат слаби отгласи от тази красота, но сега те само правеха разтопения восък на изкривените й черти още по-ужасен. Външният ъгъл на едното й око беше увиснал, сякаш плътта й се е стопила и стекла, преди да се втвърди отново. Устните й бяха изкривени в постоянна насмешка. Косата й почти я нямаше, заменена от кожа с белези от изгаряния и къса четина. Нещото на гърдите й имаше подобни белези, но все още пулсираше и мърдаше от време на време.
— Добър вечер, Исана — каза Инвидия. Думите прозвучаха много неясни, сякаш беше прекалила с виното. — Винаги е удоволствие да ви видя.
— Велики фурии — прошепна Исана. — Инвидия… Какво се е случило?
Очите на бившата върховна лейди блестяха някак самодоволно и грозно.
— Развод.
Исана потръпна.
Инвидия взе лъжицата и я разгледа замислено. После направи същото и с чинията. Тя погледна Исана и вдигна вежди, преди да насочи погледа си към кралицата.
— Предполагам, че ви е обяснила защо това е необходимо?
— Реших да експериментирам — отвърна кралицата. — На теория, така може би ще придобия по-добра представа за алеранците.
Погледът на Инвидия се върна към Исана и устните й се отлепиха от зъбите.
— Ясно. Въпреки че почти не виждам смисъл в продължаването на този експеримент. Общите трапези скоро ще останат в миналото. Заедно с чиниите и сребърните прибори.
— Част от дълга ми към моя вид е да разбера и да усвоя силните страни на съществата, които унищожаваме — отговори кралицата. — Изглежда, че емоционалната привързаност, която съществува между роднински семейства, представлява фундаментална връзка между видовете в широк смисъл. Изследванията са оправдани.
Исана усети внезапен прилив на емоции от страна на кралицата, докато говореше — кратък изблик на тъга и угризения — тънък и студен като покрита с лед игла. Исана не погледна към Инвидия, но способностите й като призовател на вода й подсказаха, че кипящият котел от болка, страх и омраза, който сега представляваше Инвидия, не се промени.
Бившата Върховна лейди не бе усетила моментната уязвимост във вордската кралица.
Изгарянията, раните, травмата от толкова много страдания очевидно бяха отслабили нейната магия, тяло и, най-важното, ум. Сега беше моментът да я притисне, да види каква информация би могла да даде и какви слабости би могла да разкрие.
Отнякъде извън кошера се разнесе силен мрачен писък. Главата на кралицата се обърна рязко към входа с кръгово движение и в същото време тя се изправи от масата и се втурна към светещия купол.
Исана я погледна и продължи да рови в храната. Умираше от глад, но това конкретно ястие — може би комбинация от сос и печено? — имаше изключително гаден вкус.