![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
Ерен осъзна какво става, когато чу бежанците да крещят.
Той се изправи на капрата и погледна назад към тях. В този момент те се придвижваха по лек склон и той съвсем ясно виждаше подобните на богомолки нападатели, които се хвърляха в колоната, а сърповидните им ръце косяха наляво и надясно, пръскайки кръв и сеейки смърт сред защитниците.
Панически прозвучаха рогове. Легионерите, маршируващи по фланговете на колоната, се прегрупираха, за да посрещнат врага.
Вордът не използваше типичните си свирепи тактики на атака. Сега те не спираха да се движат, дори и ударите им да пропускаха. Жертвите бяха много по-малко, отколкото биха могли да бъдат, но самото присъствие на пищящите същества сред бежанците правеше нещо далеч по-смъртоносно. Ужасените бежанци хукнаха към дърветата, за да се скрият.
От авангарда отговори рог и Върховен лорд Фригия обърна легиона си, насочвайки го назад към битката. Миг по-късно от командния фургон към небето се изстреляха няколко фигури. Ерен си помисли, че разпознава Плацида, стария Церес и фигура, която най-вероятно беше графиня Амара. Върховните лордове и лейди се насочиха на запад. Самотен летец се обърна на изток и ускори като изстреляна стрела.
— Сбор! — извика Ерен. — Тръби сбор! Махнете хората от гората!
Водачът на фургона за миг се засуети със своя рог, след което го долепи към устните си и прозвучаха три дълги, изненадващо нежни ноти, последвани от пауза и повторение на сигнала. Фургоните веднага се насочиха към Ерен, групирайки се на възможно най-тясно пространство, за да позволят на Първи фригийски да премине. След като приключиха, фургонът на Ерен завърши маневрата, фургоните слязоха от пътя и образуваха огромен кръг — импровизирана крепост със съмнителни дървени стени.
Бежанците многократно бяха инструктирани как да реагират на даден звуков сигнал в ситуации като тази. Но може би не беше достатъчно. В крайна сметка дори напълно прости задачи са трудни и понякога невъзможни за изпълнение в условията на животозастрашаваща ситуация. Ето защо войниците тренираха и се упражняваха постоянно — за да могат в момент, когато са вцепенени от ужас, да са в състояние да извършат необходимите действия.
Когато фургоните спряха, отново беше подаден сигнал за сбор. Някои от намиращите се наблизо бежанци закрещяха и хукнаха към съмнителната защита на фургоните. Други ги видяха и направиха същото. Ерен предположи, че някои от тях дори не са възприели сигнала. Той забеляза около дузина бежанци, които тичаха към дърветата, но хукнаха обратно. Някои, но не и всички. Ерен потръпна. Всеки, който вярваше, че гората ще осигури убежище от ворда, щеше да бъде жестоко изненадан. Вече беше забелязал поне дузина воини-богомолки да се мяркат сред дърветата.
Легионите и вордските редици се сблъскаха, докато гражданите и вордските рицари се стрелваха в дъждовното небе над главите им. Барабаните биеха и хората умираха. Бойният ред на алеранците бе обхванат от хаос, докато вордът изглежда нямаше такива проблеми. В абсолютни стойности броят на нападателите, проникнали през пролуката в редиците на легиона, беше незначителен, но тези ворди, втурнали се диво нагоре и надолу през колоната, имаха ефект сред алеранските войски, напълно непропорционален на числеността им. Те пищяха и тичаха хаотично, удряйки произволно избрани мишени при всеки отдал им се случай, всявайки паника сред хора и животни.
Звучаха толкова много сигнали, че Ерен не можеше да ги различи един от друг и в крайна сметка резултатът бе безсмислена какофония.
И тогава Ерен чу барабаните.
Никога досега не беше чувал подобни на тях — големи, басови барабани на океанските дълбини, чиито гласове отекваха толкова ниско, че повече се усещаха, отколкото чуваха. Но ако гласовете на барабаните му звучаха странно, то тонът и ритъмът им бяха абсолютно ясни: в тях имаше гняв.
Около тридесет воини-богомолки се втурнаха към разположените в кръг фургони в сплотена глутница, преследвайки крещящите бежанци, които отчаяно тичаха към събратята си. Вордът ги посече в движение, въпреки усилията на група конници от легионите на три различни града, които се опитаха да изтласкат ворда от алеранските цивилни.
— Копия! — извика Ерен и каруцарите започнаха да вадят копията, прикрепени отстрани на фургоните.
Въоръжени, те слязоха и започнаха да раздават копия на всеки бежанец, пожелал да се включи в битката, и пръстенът от фургони изведнъж сякаш настръхна с остри шипове.