Фурията на Първия лорд [bg]

Глухо ръмжене се надигна в гърдите на Варг.

— Така е. Видях края на моя свят. Ако имах възможност да направя избор като този, когато опустошаваха собствената ми земя, нямаше да се колебая.

Тави кимна.

— Тогава искам до полунощ да сме тръгнали. Ще трябва да се движим бързо, ако искаме да затворим капана. Мастер Кирик…

— З-започнах логистичната п-подготовка за вашата армия веднага щом т-трибун Антилус п-пристигна вчера следобед. Ще намерите п-провизиите на южната п-порта на града, до п-пътя. Ще ви стигнат с-само за с-седмица, но това е в-всичко, което успяхме да с-съберем за толкова време.

— Уау — възкликна Кайтай на канимски с блеснали очи. — Май се влюбвам.

Тави отговори на същия език:

— Видях го първи.

Ушите на Варг отново потрепнаха.

Тави се обърна към Кирик и каза:

— Може би сте забелязали, че сред нас има много каними. Те не са в състояние да използват нашите пътища.

Кирик бързо кимна.

— Фургони ще свършат ли работа, ваше величество?

— Прекрасно — каза Тави.

— Ще осигуря възможно най-много.

Тави срещна погледа на младежа и кимна.

— Благодаря ви, Кирик.

Кирик отново кимна и заеквайки, започна да раздава заповеди на командния състав на Фригия. Никой от мъжете не реагира с недоволство на младостта или уверения начин, по който той действаше. Те очевидно се доверяваха на компетентността на младия гражданин, което предполагаше, че той им е дал основателна причина да го правят. Тави беше още по-впечатлен.

— Два дни до Рива — промърмори Кайтай, гледайки картата. — И още два дни до Калдерон. Общо четири дни.

Тя го погледна със зелените си очи през пясъчната маса.

— Прибираш се у дома, алеранецо.

Тави потръпна. После извади ножа от колана си и го заби в пясъчната маса в западната част на долината. Именно там щеше да се реши всичко. Именно там щяха да намерят вордската кралица; или пък щеше да види своята Империя и своите хора, предадени на забравата.

Ножът продължи да трепти.

— У дома — тихо каза Тави. — Време е да завършим започнатото.