![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
Тогава Тави осъзна какво наистина отличава Валиар Маркус от бившия курсор Фиделиас.
Фиделиас се усмихваше.
О, не беше усмивка. Всъщност човек трудно би могъл да каже, че това изобщо е усмивка. Но Тави определено можеше да я отгатне във финото изместване на мускулите на лицето му, в едва забележимото задълбочаване на бръчките в ъглите на очите му. Той изглеждаше… доволен. Приличаше на човек, намерил покой.
Тави обаче нямаше намерение да сваля охраната от него. Нещо повече, самият Тави го наблюдаваше като ястреб. Бившият курсор Фиделиас през целия си живот беше правил изключително опасни и коварни неща. И това го беше превърнало в изключително опасен и коварен човек.
— Следващата ни стъпка — каза Тави — е да получим цялата информация, която Кирик има, а ние — не. Ще я използваме, за да планираме по-нататъшното си движение.
— Това изглежда логично — каза Фиделиас.
Тави кимна.
— Бих искал да присъствате.
Фиделиас повдигна вежди и го погледна.
— Това заповед ли е?
— Не — каза Тави, — би било безсмислено. Какво ще направя, ако откажете? Да ви убия?
Бръчките в ъгълчетата на очите на Фиделиас се задълбочиха.
— Ах, да, вярно.
— Това е молба. Имате повече полеви опит от Магнус и може да имате известна представа за мисленето, стоящо зад сегашното управление на основните алерански сили. Бих оценил вашия съвет.
Фиделиас сви устни.
— Но ще му се доверите ли?
Тави се усмихна.
— Естествено, не.
Фиделиас се ухили, поклати глава и каза:
— За мен ще бъде удоволствие, ваше височество.
Кирик Фригия, сенешал на Фригия и командир на фригийските отбранителни легиони, беше само на шестнадесет години. Той беше почти болезнено слаб младеж, облечен в бяло-зелената ливрея на Дом Фригия и тъмната му коса беше достатъчно подредена, за да заслужи нападение от отряд елитни фризьори. Тъмните му очи надничаха изпод косата му, докато се покланяше на Тави.
— В-ваше височество — каза Кирик. — Д-добре дошли във Фригия.
Тави, придружен от маестро Магнус, Фиделиас и Кайтай, прекрачи прага на цитаделата на Върховния лорд и стъпи в тесния двор.
— Мастер Фригия — отговори той, като се поклони леко в отговор. — Съжалявам, че не успях да уредя пристигане в по-удобен час.
— В-всичко е наред — отговори Кирик и Тави осъзна, че младежът не заеква от нервност. Той просто си заекваше. — Ако бъдете така л-любезен да д-дойдете с мен, хората на баща ми ще ви п-прочетат доклад за последните новини от ф-фронта.
Тави изненадано вдигна вежди.
— Веднага на работа, така ли?
— Храна и в-вино очакват вас и вашите… — Сирик млъкна и преглътна, загледан покрай Тави във високата фигура на Варг, влязъл последен в двора. — Г-гости.
— Това е добре — изръмжа Варг. — Гладен съм.
Сирик отново преглътна. След това вдигна брадичка и застана лице в лице с Варг, улавяйки погледа му.
— В-вие сте д-добре дошъл като г-гост, сър. Н-но ако нараните някого под закрилата на моя баща и г-господар, ще ви убия със собствените си ръце.
Ушите на Варг потрепнаха и той доста ниско се поклони на младежа.
— Във вашия дом ще се държа, както кажете вие, млади господарю — след това се обърна към Тави и изръмжа на канимски: — Това паленце напомня ли ти на някого, Тавар?
Тави отговори в същия дух:
— Доколкото си спомням, по това време ножът ми беше опрян в гърлото ти.
— Това ти предаде известна достоверност — призна Варг.
Потискайки усмивката си, Тави каза:
— Мастер Кирик, уверявам ви, че Майсторът на войната Варг има богат опит като гост на алерански граждани и че винаги е проявявал възхитителна учтивост.
Ушите на Варг потрепнаха развеселено.
Кирик сведе глава към Тави.
— М-много добре, в-ваше височество. Оттук, моля.
Младият мъж, придружен от „почетната гвардия“, всеки от които се взираше предпазливо във Варг, ги заведе до малка приемна в цитаделата. Там дузина мъже чакаха около голяма пясъчна маса, най-вероятно щабът на младия сенешал и командирите на градските укрепления. Когато Тави влезе, всички поздравиха заедно. Тави отвърна на поздрава и кимна.