Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
Стоеше с прибрани крила пред едър диабо с широки рамене. Със сигурност притежаваше по-голяма сила от него. Косата му имаше оранжев оттенък и лицето му излъчваше спокойна сила. Аниор се учуди колко различно изглеждаше от другите двама представители на това общество.
— Значи ти си Аниор — започна той без заобикалки, — Ханура ме предупреди за идването ти.
Огледа го внимателно и продължи:
— Тук няма да ти е толкова лесно, както при ангарите. Няма регулирано работно време и ако не изпълняваш всичките указания, ще бъдеш наказан. Обслужваме широк сектор от тази вселена и имаме много работа. С какво се занимаваше при ангарите?
— Учех се за архитект.
Диабото пред него го погледна с известно уважение, но после добави:
— Сигурно Ханура няма да ти разреши да се занимаваш тук с това. Само най-силните и най-преданите диаба имат право да учат и упражняват това изкуство. Останах с впечатление, че не те обича особено. Ако искаш да напредваш, трябва да й се подмазваш и да завоюваш нейната благосклонност.
Тези перспективи не бяха особено радостни. Но Аниор реши да не прави прибързани заключения. Първо искаше лично да се запознае с Ханура, преди да реши какво да прави.
— Ще я видя ли скоро? — попита той. Другият се изсмя на висок глас.
— На твое място не бих бързал толкова. Най-добре са тези, които никога не са попадали пред погледа на тази вещица. Ако не те хареса, ще й достави най-голямо удоволствие да те измъчва до побъркване.
После добави с неочаквана за Аниор топлина в гласа:
— Казвам се Нериф. Обади ми се ако ти трябва съвет.
— Благодаря, Нериф — отговори Аниор. Не беше се надявал да намери толкова бързо приятел. Изпитваше истинска симпатия към едрия диабо пред него.
Нериф разпери разкошните си крила и полетя напред. Аниор го последва.
Скоро те се озоваха в централата на диабата. Всичко приличаше донякъде на обстановката в централата на Веова. Имаше златен трон в единия край със странните знаци над него. Аниор се сети, че още не се бе интересувал какво означават те. При Сатара нямаше подобно нещо.
Огромната зала беше пълна с народ, все черни дяволчета с най-различен ръст и вид. Пред трона се бяха наредили неколцина от тях, всички на колене, и изглежда чакаха нещо. Тронът беше празен, Ханура я нямаше. Нериф заведе Аниор в първата редица чакащи диаба и му направи знак да застане като тях. Всички му направиха почтително път. Очевидно заемаше високо място в йерархията. Аниор клекна и се огледа с любопитство.
Стените тук не бяха черни, а преливаха от зелено към кафяво. Подът се спускаше на тераси. Тронът се намираше на най-горната. Осигуряваше свободен поглед върху цялата зала. Всеки тук със сигурност щеше да се чувства зорко наблюдаван.
Въпреки че на вид диабата пред трона покорно чакаха с наведени глави, Аниор забеляза дяволития израз в очите им и едва забележимите непристойни знаци, които си предаваха. Някои едва успяваха да потискат смеха си, размахваха опашките и се хилеха. Когато котката я нямаше, мишките си играеха.
Изведнъж настана гробна тишина. Чу се някакъв шум и на трона се появи Ханура. Всичко, което чу досега за нея, се оказа вярно. Мускулесто грубо тяло с едри непокрити гърди и лъскава черна и дълга коса. Кожата й беше тъмна, почти синя, а очите й бяха червени. Въпреки това не изглеждаше грозна. Имаше някаква неразбираема хармония в това масивно тяло. Беше облечена само с шарена препаска около широкия ханш и силните й бедра се виждаха почти изцяло. По шията й висяха безброй гердани, а ръцете и краката й бяха натежали от разноцветни обръчи. Аниор си спомни, че беше гледал на Земята някакви картини на индийската богиня Кали. Ханура сигурно е служила за модел на тези художници. Прозвището „вещица“ направо му звучеше като галено име.
Тя се огледа наоколо със свиреп поглед. Всички бяха свели глави, само Аниор я разглеждаше открито. Тя спря погледа си на него и откри белите си зъби в злобна усмивка.
— Ах, кой е тук? Ще ми достави истинско удоволствие да накажа престъпника на закона.
Изведнъж в ръката й се появи дълъг камшик и тялото на Аниор веднага се стегна от страшни спомени. Чу свистенето и само успя да покрие лицето си с ръце, когато го проряза силна болка.
Не беше изпитвал това чувство, откакто умря във физическия свят и дори се учуди, че е възможно. Очакваше втори удар, но само чу кънтящия смях на Ханура.
— Само ти показвам какво те очаква, ако решиш и тук да проявиш своеволие.
Аниор предпазливо махна ръцете си и видя, че останалите диаба край него се бяха свили още повече. Болката постепенно се разсейваше. Ханура се обърна към Нериф: