Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
Изведнъж от върха на хълма към далечината се спусна червена пътека с две жълти ивици по края и засвириха фанфари. Звуковете бяха толкова ужасни, че Аниор бързо си запуши ушите и изкрещя на двете дяволчета пред него:
— Спрете веднага това или и аз ще се включа във вашата игра!
Заплахата подейства. Все пак Аниор беше почти два пъти по-висок от тях. Абсурдната музика спря. Малките го погледнаха изплашени и объркани.
— Тук няма ли някой по-възрастен — продължи Аниор, — който да обясни на един новодошъл, какво представлява това загубено място?
Обидени двамата се изправиха, опъвайки се в цял ръст.
— Ние не сме деца, нищо че сме малки. Можем да ти обясним всичко за царството на диабата. Само попитай.
Аниор се засмя. Пожела си светлинно кресло по-скоро по навик, отколкото за да изпробва тази техника, и с удоволствие установи, че тя действаше и в тази среда. Опъна се удобно в него и започна:
— Как се чукате тук?
Диабата пред него направо занемяха. Аниор беше успял да събере максимална информация за диабата, преди теорите да го прехвърлят в тази общност. Знаеше, че беше изключително важно как ще се представи от самото начало. Отношението на новите му другари към него щеше да зависи от респекта, който успееше да им внуши. А това означаваше да бъде по-нахален, по-хитър и по-циничен от тях. Нямаше намерение да поддържа такова непристойно поведение през цялото време. Но поне трябваше да остави „добро“ първоначално впечатление.
— От Земята ли дойде или от Сатариус? — попитаха те смутени.
— Нито от едното, нито от другото място — отговори Аниор. — Допреди малко бях ангар.
— Ангар? — те направо подскочиха от учудване. — Какво правиш тогава тук?
— Стига сте задавали глупави въпроси. Още не сте отговорили на моя.
Диабата отново се притесниха. Очевидно не знаеха как да се държат с един ангар, превърнат в диабо. Но бързо преодоляха смущението си и започнаха оживено да обяснявкат, прекъсвайки се един друг, какво представляват и какви са нормите в тази общност.
— Изглеждаме външно различно от ангарите, но имаме същия вътрешен строеж. Нашите енергийни центрове са завъртени в посока обратна на тази на ангарите, но действат по същия начин. Нямаме толкова силно развит център на съгласуване, но затова пък ни е много по-развит центърът на волята. Това ни позволява да се любим и без да се разбираме чак толкова добре. За нас удоволствието е по-важно, отколкото взаимността.
— И пак ли го правите само по празниците? — попита Аниор.
Те се засмяха задружно, държейки кръглите си коремчета с ръце и подскачайки смешно от крак на крак. Определено бяха забавни.
— Не. Само ангарите са толкова тъпи. Много държат да напредват в личното си развитие.
Успокоиха се малко и продължиха:
— Не ги изпускаме. Но освен това се събираме, когато ни е кеф. Хич не ни е грижа колко ще ни пораснат крилцата.
Говореха за личната сила. За разлика от ангарите, където тази сила се проявяваше в светенето на тяхната кожа, на диабата им растяха крилете. Бяха черни като цялата им кожа и приличаха по форма на крилете на прилепите. Разт перваха ги, когато се местеха от една зона в друга или се спускаха на долните нива по работа. Но реално не ги използваха за летене. Придвижваха се в пространството по същия начин, като ангарите.
Аниор се сети за собствения си променен външен вид, стана и си пожела огледало. Пред него се появи образът на голям диабо, черен с жълти очи. Имаше къси червени коси на главата, между които се подаваха малки черни рогца, и накъдрени нежни мъхчета по гърдите. Долната част на тялото му цялата бе покрита с прави лъскави косми, черни като кожата. Не носеше никакви дрехи. Отзад се подаваше бая дълга опашка, която завършваше с червен пискюл. Но дотук приключваше приликата с двете дяволчета пред него. Имаше стегнат мускулест вид, ръце с дълги изкривени черни нокти и лице с желязно изражение. Разтвори крила и диабата пред него ахнаха и паднаха на колене от страхопочитание.
Крилата му стигаха в долния си край почти до коленете му, а горе завършваха на нивото на острите му уши. Размахът им беше забележителен и Аниор остана доволен. Нямаше да има много други диаба с по-големи крила. Обърна се към смешните фигури пред него.
— Какво сте ме зяпнали така? Като че ли не сте виждали диабо досега. Тук ли ще стоим или предлагате нещо друго?
— Ще трябва да те заведем при нашия началник — отговори смутен единият. — Той ще те заведе при Ханура.
Разтвориха жалките си крилца и полетяха напред. Аниор ги следваше, наслаждавайки се на чувството за летеж, въпреки че знаеше, че може да прибере крилата си и да се придвижи и без тях.