Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Мама се съгласи с него, а Нанерл каза, че би предпочела резиденцията — там е по-топло. Волфганг, който не обичаше да върви пеша, крачеше мълчаливо. Добре, че поне замъкът е близо. Паркът имаше околовръст две високи каменни огради; многото статуи в този парк напомниха на композитора за Версай.
Входът на самия замък бе направен от великолепен унтерсбергски мрамор, със същия мрамор бяха облицовани стълбите, парапетът и целият приземен етаж. Като се изкачваше по стълбите, Волфганг хвана сестра си за ръка, разнежен от миловидните дебелобузи купидони, които украсяваха натруфената балюстрада. В стремежа да превъзмогне вълнението си, той започна да брои стъпалата. Тринадесет, после площадка, единадесет…
— Да не мислиш, че са станали повече, откак беше тук миналото лято? — прекъсна го Нанерл.
— Нанерл, cara sorella mia29, какво бих правил без умните ти забележки?
— Не съм убедена, че им обръщаш особено внимание.
— Но ако и ти се вслушваше в съветите ми, днес щеше да свириш на мястото на Жьоном.
— И цяла сутрин да ми призлява от страх? Не, благодаря, маестро.
— Имаш много хубава прическа.
Тя се усмихна:
— Така ме издокара Виктория Адлгасер.
— За концерта ли?
— Не, глупавичкият ми, за утринната меса.
И двамата се разсмяха: на Волфганг му олекна на душата.
— Моите почитания, прекрасна мадмоазел, синьорина, фройлайн! — каза той с поклон.
Когато седнаха най-отзад — само аристократите като Лодронови, Лютцови или Арко имаха право да заемат първите редове, — Волфганг се досети защо бе избрана за концерта тази зала: Колоредо е решил, че тя ще бъде най-подходяща за инструмента с тих звук; откъде да знае той, че пианото е много по-силно от клавесина? По своите размери залата почти бе равна на Рицарската, но от мраморните й стени и под лъхаше студ. Тя съвсем не подхождаше за мекия, топъл тембър на пианото и Волфганг съжали, че архиепископът е направил толкова погрешен избор.
Първият номер от програмата бе серенада, която се състоеше от три къси части, написана от Волфганг по искане на Колоредо. Дирижиращият Брунети отвратително се кривеше и това подразни Волфганг. Дори неговата собствена музика не можеше да му достави удоволствие. „Брунети осакатява не само музиката, но и самия мен“ — мислеше той.
Две големи печки бяха поставени отпред, за да топлят Колоредо и музикантите, а в дъното на мраморната зала всички се свиваха от студ. Студ идеше от пода, пронизваше до кости. Последната част от серенадата — менует — прозвуча на Волфганг като погребален марш. Брунети, който подскачаше с цялото си тяло, дирижираше нескопосно както Лоли, само че още по-смешно.
Пианистката обаче накара Волфганг да забрави всичко. Тя обяви, че изпълнява този концерт в чест на маестро Волфганг Амадеус Моцарт, и още от първите акорди съсредоточи вниманието си върху чистотата на тона и яснотата на израза, без ни най-малко да се стреми да блесне със своето майсторство. Има чудесна лява ръка, помисли си Волфганг възхитен, но тя съвсем не парадираше с това, нито форсираше темпото, за да подчертае голямата си техника. Волфганг мислено свиреше заедно с нея. В бавната втора част госпожица Жьоном не пропусна нито един детайл; леко докосвайки клавишите, сдържайки удара, тя постигаше толкова блестящ звук, че Волфганг бе готов да я разцелува.
В последната част тя бе решителна и уверена в себе си, като същевременно изкусно даваше да се разбере колко нежност и лиричност се таи в тази музика.
Стоплен от изпълнението и, без да забелязва никого другиго. Волфганг изтича към пианистката и възкликна:
— Всичко беше отлично! Фразировката, нюансите, темпото, настроението! Госпожице, бяхте несравнима!
— Съвсем вярно — чу той глас зад гърба си и с почуда откри, че се е обадил седящият наблизо архиепископ.
Той сведе по навик глава, но госпожица Жьоном направи небрежен поклон и каза:
— Благодарение на вас, маестро Моцарт. Ако съм доставила удоволствие на негова светлост, причина за това са красотата и очарованието на вашия концерт.
— За мене той не пише такава музика — избоботи Колоредо.
— Винаги съм на услугите на ваша светлост — рече Волфганг.
— Чудесно. Мога ли да взема за себе си този концерт?
— Ще го смятам за чест. Само че, ваша светлост, той е написан за пианистката-виртуоз.
— Тя няма да има нищо против. Нали, госпожице?
На лицето й се изписа такова разочарование, че Колоредо изведнъж си спомни за добрите маниери.
— Не бих си позволил да отнема от една дама онова, което напълно е заслужила.
— Благодаря ви, ваша светлост, много сте любезен.
29
Скъпа ми сестро (ит.). — Б.пр.