Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Леополд прочете писмото на глас: госпожица Жьоном молеше маестро Моцарт да напише в нейна чест концерт за пиано. Поради големите разходи по време на пътуването и скромното възнаграждение, обещано й от архиепископа, пишеше тя, щяла да може да плати за концерта само четиридесет гулдена. В Париж била слушала няколко произведения на маестро Моцарт и ги смятала за напълно достойни за френския вкус, затова много желаела да изпълни негова творба.
— Мога да й подаря този концерт — тутакси реши Волфганг, с което причини голямо огорчение на Леополд; той не се успокои даже когато синът поясни: — Това ще бъде приятелски жест. Тя може да ни бъде полезна в Париж.
— Глупости! — отсече Леополд. — Колоредо й плаща, значи и тя може да плати на теб. Прекалено си импулсивен и щедър, все в твоя вреда.
— А какво ще стане с рождения ден? — попита Ана Мария.
— Ако го отпразнуваме вкъщи, няма да има особен ефект — отвърна Леополд. — Но стане ли това в двореца на нашия принц-архиепископ и знаменитата пианистка изпълни на приема твоя нов концерт, ще направим впечатление дори на самия Колоредо.
Трите концерта за пиано, които Волфганг бе написал дотогава, бяха един вид подготовка за поръчката на госпожица Жьоном. В продължение на цяла година той много свири на пиано и композира и бе разбрал, че гласът на този инструмент е способен еднакво добре да предаде и поетично настроение, и драматични чувства, при това с блестящо многообразие на цветове и нюанси, както и дълбоко емоционално съдържание. Интересът на френската пианистка към неговата музика пробуди у Волфганг огромна енергия и вдъхна нови надежди. Той отново се убеди, че за него няма нищо невъзможно и изключваше всяка мисъл за евентуален неуспех. Нали сега композира не за дилетант: госпожица Жьоном беше една от най-добрите пианистки в Европа.
Волфганг работи неуморно над този концерт в ми бемол-мажор, забравил всичко на света, и го създаваше с красноречива сдържаност, изисканост и техническо съвършенство; звуците пееха, танцуваха и изразяваха тъкмо онова, което искаше да изрази авторът. Партията на солиста започваше още с началните тактове на първата част, сякаш Волфганг отправяше някому предизвикателство, и нататък вече солото и оркестърът вървяха успоредно, което допринасяше за още по-прекрасното звучене на всяка част.
След алегрото той написа андантино — трагично, но сдържано, без всякаква сантименталност. Пианото откликваше на всяко негово чувство. Волфганг обичаше инструмента от все сърце. Много неща на този свят бяха непонятни, противни, тягостни, но това не се отнасяше за пианото; той го галеше с нежна ръка и то му отвръщаше със същата ласка. Вливаше в него живот и пианото му се отплащаше със същото. Волфганг придаде на заключителните пасажи на андантиното лека печал без потиснатост, не можеше да понася мрачните чувства.
Последната част нарече рондо и прибави „престо“, определяйки темпото. Музиката звучеше вдъхновено и лирично, нежността преливаше към веселие, сякаш авторът искаше да каже: всички скърби са временни, а жизнерадостта и бодрият дух неизбежно надделяват. Волфганг дръзко тържествуваше пред лицето на врага. После написа вариации на същата тема; в тях имаше толкова женско кокетство — просто ехтеше кръшният смях на госпожица Жьоном. Финалът прозвуча властно, с уверена и твърда категоричност. Пианото се превърна за Волфганг в бог.
Госпожица Жьоном веднага хареса концерта. Когато наближи часът да го изпълни с камерния оркестър под диригентството на Брунети, тя познаваше произведението не по-зле от самия Волфганг.
Пианистката бе тъмнокоса дребна жена на средна възраст. Умението й да се съсредоточава и блестящата й техника правеха впечатление на Волфганг и той се надяваше, че тя ще изпълни концерта така, както го е замислил.
Огорчи го новината, че госпожица Жьоном ще свири в замъка Мирабел пред отбрана, специално поканена публика. Замъкът Мирабел спадаше към летните резиденции на архиепископа и обикновено там не се изнасяха концерти. После научи, че според Колоредо този замък най-добре представял бароковия стил в архитектурата на Залцбург, подхождал на френския вкус. Волфганг се поободри в деня на концерта — януари беше вече към края си, неделното утро се случи студено, но необикновено ясно. Снежните върхове на планините около Залцбург ослепително блестяха, облени от яркото слънце. Вглъбен в музиката, Волфганг рядко забелязваше природата, но сега тя стимулира настроението му. Замъкът Мирабел, заобиколен от красив парк, се намираше от другата страна на Ханибалплац, съвсем наблизо, и когато тръгваха за там, татко рече, че това е добро предзнаменование.