Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Защо бързате толкова?
Волфганг не отговори.
— И защо сте с пелерина? Може би криете нещо под нея?
— Студено ми е. Тук отоплението е слабо.
— Ще трябва да я свалите. Никому не е позволено да се явява в покоите на негова светлост в такъв вид.
— Уверявам ви, нямам опасно оръжие.
— Откъде да зная? Докато не свалите пелерината, няма да ви пусна при негова светлост.
Бавно и без да показва раздразнение, Волфганг сне пелерината.
Един миг Арко не каза нищо. После изведнъж се разсмя:
— С този камзол сте великолепен. А какъв е този кръст? Известно ви е, че само благородниците имат право да носят ордени в присъствието на негова светлост.
— Това не е орден, а папски благослов. Когато бях в Рим, Клемент XIV ме направи кавалер на ордена на Златната шпора. За моята музика.
— Кавалер на Златната шпора — подигравателно рече Арко. — И колко ви струваше това?
Гърлото на Волфганг пресъхна и той не можеше да продума.
— Пет гулдена? А имате ли разрешение да го носите? И колко платихте всъщност за него? — Като забеляза, че Волфганг едва-едва се сдържа да не избухне, Арко рече: — Успокойте се; може би искате енфие? Вземете една щипка. Или това не е позволено на един кавалер? — продължаваше да се присмива той.
— Помолих за аудиенция при негова светлост, а от забележките ви нямам нужда.
— Но моите съвети ще са ви само от полза.
— Каква връзка имат те с аудиенцията?
— Твърде сте млад, Моцарт; животът тепърва ще ви учи. Допускате ли, че единствената грижа на архиепископа е да мисли за вас?
— Не, разбира се. Какво всъщност искате да ми кажете, граф Арко?
— Негова светлост току-що научи, че император Йосиф II ще спре в Залцбург на път за Париж, където го очаква Луи XVI. Баварският курфюрст е тежко болен и се носят слухове, че Йосиф иска след смъртта му да завладее Бавария, затова се опитва да си осигури поддръжката на френския крал. Ако завземе Бавария, ще се окажем заобиколени отвсякъде от Австрийската империя. После той може да прояви желание да завладее и нас.
— Архиепископът обезпокоен ли е?
— А вие бихте ли искали да станем част от Хабсбургската империя?
„Да — помисли си Волфганг. — Йосиф II поне обича музиката.“ Но ако изразеше това гласно, щяха да го сметнат за предател. Ето защо, като се престори на опечален, той загрижено попита:
— И тогава негова светлост няма да бъде вече принц-архиепископ?
— Разбирате ли сега защо трябва да бъдете тактичен в разговора с негова светлост?
— Да, благодаря ви, графе! Може ли сега да вляза при него?
Арко заповяда на един лакей да въведе Моцарт в залата; Волфганг, пренебрегвайки лакея и прислужника, който стоеше до бюрото на архиепископа, се упъти право към Колоредо и му направи поклон.
Колоредо се учуди, но престана да пише — тъкмо съчиняваше писмо до Йосиф II, в което уверяваше императора, че ще сметне посещението му за чест, макар че всъщност мечтаеше да се избави от тази чест — и попита:
— Е, Моцарт, кажете какво желаете.
Независимо от причините, подбудили Арко, все пак Волфганг трябваше да се съобрази с неговите предупреждения; той разбираше, че е необходимо да се държи почтително, ала жаждата за свобода не допускаше подобни колебания, затова изрече твърдо:
— Помощ от вас, ваша светлост.
— За да композирате? — Колоредо се усмихна на собствената си шега, а ведно с него се усмихнаха и неговият прислужник, лакеят и граф Арко.
Само Волфганг остана сериозен.
— За да подобря своето положение, ваша светлост — каза той. — Както е писано в молбата.
Колоредо взе молбата, но си помисли: „Какви ужасни маниери!“ Той не би се съгласил да даде на този нахалник аудиенция, ако не беше пристигането на Йосиф — ще трябва да се поръча за него някаква музика, тъй като хабсбургите имаха слабост към Моцартови, и императорът освен това минаваше за познавач в областта на музиката. Без да погледне молбата. Колоредо заповяда:
— Изложете вашия случай.
— Отнася се за отпуск, ваша светлост, моля ви да разгледате молбата. Доходът ми е малък. И не мога да живея само от заплатата си.
— Бяхте дете, когато ви назначих за концертмайстор, и сега сте още твърде млад.
— Ваша светлост, като дете аз печелех достатъчно пари. Едно концертно турне сега би ми помогнало да си осигуря необходимите средства.
— Донесохте ли нотите на концерта за пиано?