Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Но едва когато Волфганг изсвири петия си цигулков концерт в ла-мажор, Леополд разбра колко много е напреднал синът му. Това беше най-хубавата музика, композирана от Волфганг. Тя се отличаваше с емоционалност и най-тънки нюанси, несвойствени по-рано за Волфганг. И се убеди, че безпокойствата му за неговите евентуални грешки при изпълнението са били съвсем неоснователни. Всяка нота си беше на мястото, всеки пасаж — изсвирен чисто.
Леополд прецени и друго: че трудностите на концерта не проличават поради гладкото изпълнение на Волфганг — най-доброто възможно изпълнение, — докато при Брунети те изпъкваха съвсем ясно и въпреки това италианецът получи много повече аплодисменти.
Ето че Колоредо повика Брунети и Волфганг при себе си и нареди на първия си концертмайстор да изпълни втората част от концерта в ла-мажор, недоволен от начина, по който го бе изпълнил Волфганг. Огромната зала запази пълна тишина, докато Брунети свиреше адажиото.
Това разгневи Леополд, но когато Брунети свърши и Колоредо се приготви да направи преценка, успя да си наложи най-спокойното изражение и се присъедини към Волфганг, който трябваше да чака като някакъв небрежен ученик.
Колоредо попита:
— Господин Брунети, какво мислите за адажиото?
— Интересувате се от искреното ми и безпристрастно мнение, ваша светлост? — доуточни Брунети, което според Леополд означаваше, че запитаният се готви да изрече лъжа.
— Естествено, господин Брунети. Вие сте първият ни цигулар.
— Ваша светлост, свиря на цигулка от преди да се роди това момче.
— Не мислите ли, че адажиото бе твърде бавно?
— Твърде изкуствено, господине. Трябва да се преработи.
— Няма да е трудно, ваша светлост — невъзмутимо каза Леополд, макар в душата си да кипеше от гняв. — Волфганг ще бъде щастлив да напише наново тази част.
— Добре. Нека я направи по-лека и по-кратка.
Леополд добави:
— Но, ваша светлост, не бих искал произведението да се разваля.
Колоредо веднага се обърна към Волфганг:
— И вие ли сте на същото мнение?
Волфганг за изненада на баща си рече:
— Ще помисля по това, ваша светлост.
Сега Колоредо запита Брунети:
— Господине, а какво мислите за изпълнението на този момък?
Брунети, който бе напуснал Италия много отдавна, но с всяка година се чувствуваше все повече италианец, възкликна гръмко: Passabilimente!28 Но само за Залцбург, За Италия — не!
Колоредо отбеляза:
— Моцарт, такава музика не е по силите на сина ви.
— Простете, ваша светлост, но според мен той свири безупречно.
— Говорите така, защото не познавате италианския стил.
— Ваша светлост, три пъти сме били на турнета в Италия. Навсякъде Волфганг изтръгваше аплодисменти.
— Ние сме великодушен народ — намеси се Брунети, — затова понякога премълчаваме истинското си мнение.
— Напълно прав сте — потвърди Волфганг.
Брунети като че се смути.
— Казахте, че концертите ми са чудесни и въпреки това в тях нямало нищо необикновено.
Колоредо отсече:
— Това не е най-важното!
— А кое, ваша светлост? — любезно попита Волфганг.
— Стига оправдания! — заяви Колоредо с необичайна за него категоричност. — Най-добрите изпълнители и композитори цигулари са италианци. Няма нито един немец, който да е композирал музика за цигулка като Вивалди и Тартини или който да свири като Нардини, като Брунети. Почти нищо не знаете за цигулката. Трябва да отидете в Италия и там да се учите в консерватория.
Волфганг рече начаса:
— Можем ли да тръгнем за Италия още сега?
Колоредо се вбеси:
— В никакъв случай! Вие сте необходими тук!
Щом останаха сами, Волфганг прошепна на Леополд:
— Да се учудваме, че нашият велик мюфтия не разбира от музика, е все едно да се сърдим на някой глух, задето не чува.
40
Докато Леополд продължаваше да се възхищава от феноменалната плодовитост, която прояви Волфганг, съчинявайки пет цигулкови концерта за девет месеца, а това намаляваше огорчението от критиката на Колоредо, синът вече бе обзет от нов творчески порив, поразил Леополд не по-малко.
С това Волфганг отвръщаше на Колоредовата надменност. Любовта му към пианото нарасна и той написа концерт във В за собствено удоволствие, а когато остана доволен, композира концерт в F за три пиана и го посвети на графиня Лодрон и двете й дъщери. После, като не желаеше графиня Лютцов да се чувствува пренебрегната, съчини за нея един концерт в С.
По молба на семейство Хафнер написа серенада за сватбата на Елизабет Хафнер. Започната като камерно произведение, тази серенада придоби симфоничен характер с осем твърде разнообразни части, изразявайки радостите на брачния живот.
28
Сносно (ит.) — Б.пр.