Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Да, ваша светлост.
— Дайте ги!
Волфганг неохотно подаде партитурата на Колоредо.
— Какво значи това? Посветили сте го на госпожица Жьоном?
— Тя плати за него, ваша светлост.
— Но вие написахте концерта на служба при мен.
— Ваша светлост, длъжен съм да приема всяка поръчка. Не мога да бъда в тежест на баща си, трябва сам да си изкарвам прехраната.
— Композицията ви заслужава да бъде накъсана на парчета. — Колоредо даде вид, че се готви да скъса нотите и да ги хвърли в камината, и Волфганг в страха си се наведе напред, за да спре Колоредо дори със сила, ако ще това да му коства живота — личността на принц-архиепископа се смяташе за неприкосновена.
Граф Арко му препречи пътя и прошепна:
— За бога, не го разгневявайте още повече.
Волфганг отстъпи назад, спомнил си изведнъж, че Колоредо, ако пожелае, може да го хвърли в тъмницата на крепостта Хохензалцбург, такава тясна, че в нея не можеш нито да седиш, нито да лежиш като хората и излизаш оттам гърбав, ако изобщо оцелееш.
Като се овладя с мъка, композиторът рече:
— Щом ваша светлост харесва моя концерт за пиано, с удоволствие ще напиша за вас един нов.
— А този няма ли да ми дадете?
— Ваша светлост, обещах го на госпожица Жьоном. Погледите им се срещнаха; Волфганг не отвърна очи и Колоредо очевидно реши да не настоява. „Скъпо ми струва тази победа“, помисли Волфганг, когато архиепископът му върна нотите и каза:
— Следния път не очаквайте от мене снизходителност.
Волфганг сякаш бе върнат към живота. Той стисна в ръка скъпата си партитура и в този миг се закле веднага да я отнесе за преписване, с риск дори да похарчи всички получени от госпожица Жьоном пари.
— Благодаря ви, ваша светлост!
— Много музиканти са готови да ми служат по-добре от вас, Моцарт.
— Значи, не възразявате да ми дадете отпуск, ваша светлост?
— Заради музиката съвсем сте си загубили ума — презрително забеляза Колоредо.
— Ваша светлост, моля ви да разгледате молбата ми.
— Вече я разгледах.
— Но вие дори не я прочетохте! — възкликна Волфганг.
— И не трябва — високомерно рече Колоредо. — Зная за какво се говори в нея.
— Значи, ваша светлост, вие разрешавате…
— Разрешавам ви да подготвите банкетна музика за пристигането в Залцбург на негово величество Йосиф II.
— А може би и концерт за пиано, ваша светлост? — не се сдържа Волфганг.
— Кой ще го изпълни?
— Аз!
— Не! Липсва ви блясък в изпълнението. По-добре напишете няколко дивертименти — къси и без много заврънкулки. Предстои да обсъдим много неща с императора и музиката не трябва да бъде твърде силна, за да не ни смущава.
— Значи, аз и баща ми можем да получим отпуск, ваша светлост? — настояваше Волфганг.
— Вашият баща очевидно си въобразява, че е импресарио.
— Тази роля чудесно му се удаваше, когато пътувах с него на турнета, ваша светлост.
— Тогава вие бяхте дете. Рядко явление. По-сетне нещата се промениха. Вие лошо ми служите, но не мога да позволя на музикантите си да скитат по света като просяци.
— Ваша светлост, преди три години, когато ви молихме за позволение да посетим Виена, вие казахте да не разчитам тук на нищо и да си потърся щастието другаде.
— Вярно. Но въпреки това отпуск няма да ви дам. — Без да прочете молбата, Колоредо я остави настрана. — И друг път не идвайте при мене с този кръст на шията. Не сте благородник и най-снизходителният римски папа няма да успее да ви направи такъв.
42
Двете дивертименти, написани от Волфганг за Йосиф II, изобщо не бяха изпълнени. Императорът пристигна в Залцбург инкогнито, затова не бяха дадени никакви приеми, а следователно нямаше и музика. Не поканиха Волфганг на закрития прием в чест на императора и той се засегна; гости на приема бяха само благородниците. Много се говореше за това дали императорът наистина се готви да завземе Бавария и Залцбург, но понеже нищо не се случи, постепенно вниманието се измести другаде.
С идването на лятото въпроси от първостепенна важност станаха: кого Колоредо е поканил на лов, кого — на вечеря, какво е било менюто и кой е прекалил в пиенето. Голямо значение се придаваше също на състоянието на червата и подаграта на архиепископа, тъй като при изостряне на болестите му не страдаше само той. Вълнуваше града и поведението на Михаел Хайдн: като свиреше на орган по време на една тържествена меса с участието на самия архиепископ, той толкова пъти сгреши, че нямаше съмнение — преди службата е обърнал цяло кило вино. Но на положението му като музикант това не се отрази и лека-полека разговорите стихнаха. После се разпространи мълвата за бременността на любовницата на Брунети и всички се питаха как ще се отнесе към този факт Колоредо; когато архиепископът предпочете да погледне и на това през пръсти, интересът към събитието намаля.