Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Волфганг чувствуваше болката на Нанерл, задето още не е омъжена и написа в чест на двадесет и петия й рожден ден „Серенада-ноктюрно“. Тя така се зарадва на този подарък, че го целуна горещо, а той съчини и едно дивертименто, което се отличаваше с изключителна жизнерадост.
Графиня Лодрон, завидяла на Хафнерови за музиката, която той бе написал за тях, поиска дивертименто за предстоящия си бал и Волфганг написа две произведения за графинята — живи, очарователни, галантни.
Харесаха му толкова, че съчини още шест дивертименти за себе си и за удоволствие на приятелите, същата 1776 година.
Музиката, която композираше за Колоредо, беше съвсем различна. Всяка седмица трябваше да се представя на Карл Арко, който бе кратък и сух.
Един път Арко заяви:
— Негова светлост иска няколко химна, къси и леки — трябват му за катедралата. — Друг път главният иконом нареди: — Напишете църковни сонати и една миса бревис за именния ден на архиепископа. — Понякога получаваше поръчки за забавна музика, както веднъж, когато Арко рече: — Негова светлост е поканил гости на вечеря. Очаква от вас серенада, но такава, която да се хареса и да не смущава нито разговора, нито храносмилането на негова светлост.
Волфганг полагаше усилия, обаче вършеше всичко без душа и Леополд съзнаваше, че Колоредо е вампир, който смуче кръвта на сина му. Архиепископът поръчваше толкова музика въпреки безразличието към способностите на Волфганг! В края на годината Леополд пресметна, че синът му е композирал тридесет произведения за Колоредо през тези дванадесет месеца, без нито веднъж да му бъде повишена заплатата, нито да получи един-единствен гулден в повече или дума на похвала, а приятелите и покровителите обсипаха Волфганг с подаръци за музиката, която бе написал за тях.
Ана Мария смяташе, че не бива да негодуват толкова срещу архиепископа. Една вечер през януари 1777 година, когато Леополд и Волфганг обмисляха как да се отърват от Колоредо и Залцбург, тя каза:
— Трябва да поканим гости.
— Защо? — попита Леополд отегчен, задето го прекъсват.
— За двадесет и първия рожден ден на Волфганг. — Тримата бяха в концертната зала у дома и Ана Мария се бе опитала да намери подходящ момент, в който Леополд ще бъде в добро настроение и ще я изслуша. Изчака Волфганг да покаже новата си композиция на Леополд, обикновено щастлив миг в живота на съпруга й. — Това е много важен рожден ден. Синът ни става пълнолетен.
Леополд вдигна очи от арията, която Волфганг току-що му бе дал, и каза рязко:
— Волфганг пише хубава музика за кастрат и поради глупостта и скъперничеството на Колоредо няма кой да я изпълни в Залцбург.
Но една вечер в чест на сина им можеше да го примири със Залцбург. Тя добави:
— Можем да направим бал с маски. И двамата обичате да се маскирате.
— А кариерата му? Тук тя е просто в застой.
— Архиепископът ни осигури мир.
Волфганг рече:
— Великият ни мюфтия не обича да воюва.
— Каквито и да са били причините, не сме водили война.
— Мамо, тук не можеш да намериш нищо, което ти трябва, нито дори кастрат.
— И все пак живеем в мир, макар около нас да е неспокойно; носят се слухове за нова война между Франция и Англия за американските колонии. А Виена и Берлин се карат за Бавария. Имаме щастие, че сме в Залцбург. Не се знае на какво ще попаднем, ако заминем оттук.
— В град, където има театър, а следователно и опера. Сега, след като Колоредо закри придворния театър, изчезна и последната надежда за поставянето на опера тук.
— Ще ти липсват състезанията по стрелба, Волфганг.
Той се усмихна. В неделя следобед ходеше с приятелите си да стрелят по забавни цели с въздушна пушка.
— Обичаш увеселенията, маскарадите, харесва ти да бъдеш у графиня Лодрон и у графиня Лютцов.
— Ана Мария — намеси се неочаквано Леополд, — не бива да се приемат сериозно похвалите на графиня Лодрон и графиня Лютцов. Кой умен човек разчита на такова нещо?
Волфганг съвсем не придаваше голямо значение на комплиментите на тези дами, но просто му доставяше удоволствие да им ходи на гости. Той попита:
— Защо? Нали искрено харесват моята музика?
— Харесват я, разбира се. Колко неща написа за тях и почти винаги даром! Но тези светски дами напълно зависят от милостта на архиепископа. Затова, макар да те покровителствуват, не бива да възлагаш твърде големи надежди.
Влезе Нанерл с писмо от госпожица Жьоном, известна френска пианистка, пристигнала в Залцбург по покана на архиепископа.