Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
По-късно възприе новия навик да прехвърля през черепа си един дълъг кичур от дясно на ляво, който повече не изостави. Но и така продължаваше да ходи винаги с шапка във вечния погребален стил дори когато се наложи модата на шапките канотие34, които при нас наричаха татарки.
Загубата на зъбите му обаче не беше природно бедствие, а стана поради некадърността на един пътуващ зъболекар, който реши да изтръгне из корен една обикновена инфекция. Ужасът от фрезмашината с педал възпираше Флорентино Ариса да отиде на зъболекар въпреки непрестанните болки в кътниците, докато накрая стана нетърпимо. Майка му се уплаши, като слушаше цяла нощ неутешимите стенания в съседната стая, защото й се сториха същите като от ония времена, вече почти изличени в мъглата на паметта й, но когато го накара да отвори уста, за да види къде го боли любовта, откри, че изнемогва от гнойно възпаление.
Чичо Леон XII го прати при доктор Франсис Адонай, черен гигант в брич и гамаши за езда, който пътуваше с речните кораби, натоварил пълен зъболекарски кабинет в дисаги на чифликчия и приличаше по-скоро на търговски пътник на ужаса из селищата по брега на реката. Той само погледна в устата на Флорентино Ариса и заяви, че трябва да му се извадят дори здравите зъби, за да се спаси веднъж завинаги от пови премеждия. За разлика от плешивостта това брутално лечение не предизвика у него никаква тревога освен естествения страх от клането на живо без упойка. А и мисълта за изкуствени челюсти не го разтревожи, първо, защото една от носталгиите по детството му беше споменът за един фокусник на панаира, който вадеше двете си ченета и ги оставяше да говорят сами на една маса, и второ, защото слагаше край на болките в кътниците, които още от дете го измъчваха почти толкова жестоко, както любовните страдания. Не го възприе като коварен удар на старостта, както щеше да му се стори оплешивяването, защото беше сигурен, че въпреки стипчивия дъх на вулканизирана гума видът му щеше да бъде по-свеж с ортопедичната усмивка. И той се остави без съпротива на кървавите клещи на доктор Адонай и понесе заздравяването със стоицизма на товарно магаре.
Чичо Леон XII се погрижи за подробностите в тази операция, сякаш го засягаше лично. Той проявяваше подчертан интерес към изкуствените челюсти, породен в едно от първите му пътувания по река Магдалена, както и от маниакалната му слабост към белкантото. През една пълнолунна нощ близо до пристанище Тамара той се бе хванал на бас с един германски землемер, че е способен да разбуди всяка твар в джунгла-, та, ако запее един неаполитански романс от капитанския мостик. И за малко не спечели. В мрака над реката се дочу как чапли запляскаха с крила в блатата, каймани заудряха с опашки, а ужасени сардели се мъчеха да скочат на земята, обаче на най-високата нота, когато имаше опасност артериите на певеца да се скъсат от мощното пеене, изкуственото му чене изхвръкна от устата с последния дъх и потъна във водата.
Корабът се забави три дни в пристанище Тенерифе, докато му направят спешно друго чене. Стана чудесно. Обаче на връщане в стремежа ся да обясни на капитана как е загубил предишното си чене чичо Леон XII вдъхна с цели дробове горещия въздух на джунглата, стигна най-високата нота, на която беше способен, задържа я до последен дъх, опитвайки се да подплаши приличащите се на слънце каймани, които наблюдаваха, без да мигнат, минаването на кораба, и новите челюсти също потънаха във водата. Оттогава държеше копия на зъбите си навсякъде — на различни места из къщи, в чекмеджето на писалището и по един чифт във всеки от трите кораба на компанията. Освен това, когато се хранеше вън от къщи, носеше по едно запасно чене в джоба си в кутийка от хапчета за кашлица, защото веднъж едно му се беше счупило, когато се мъчеше да отхапе парче препържено месо на един излет в полето. Опасявайки се племенникът му да не стане жертва на подобни премеждия, чичо Леон. XII нареди на доктор Адонай да му направи два чифта челюсти: едните от евтини материали за всекидневно ползуване в службата, а другите — за неделни и празнични дни, с позлата на кътника, откриващ се при усмивка, което им придаваше допълнителна правдивост. И ето че на Цветница, въодушевен от празничните камбани, Флорентино Ариса се появи на улицата с нова самоличност, чиято съвършена усмивка му остави впечатлението, че някой друг е заел неговото място в света.
34
Вид шапка с плоска и тясна периферия. — Б.пр.