Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
Настанен в инвалидната си количка, Джеф Елиът само извърна глава, когато съобщиха за пристигането на Харди. Торн кимна на милата администраторка и тя безшумно се оттегли, като затвори вратата зад себе си. Не си размениха каквито и да било любезности.
От атмосферата в помещението си пролича, че въдицата е била налапана и рязката смяна на курса току-що е започнала.
— Единствено от любезност, макар да започвам да се чудя искам ли изобщо да ви я оказвам, поканих вашия познат. А сега какво, господин Елиът?
— Нима не познавате господин Харди?
Торн хвърли поглед по посока на Харди, после се обърна към Елиът.
— Никога досега не съм го виждал.
Харди бе впечатлен от гласа му — плътен, тих, добре поставен.
Елиът поклати глава.
— Друго ви попитах. Попитах дали познавате господин Харди.
— Длъжен ли съм?
— Вие май не сте в състояние да отговорите на въпроса ми, господин Торн. Защо ли?
В душата си Харди бе убеден, че Торн по някакъв начин стои зад подпалването на къщата му и едва се пребори с порива да извади пистолета си и незабавно да прекрати тази игра на котка и мишка. Но реши да остави Джеф първо да поразиграе картите известно време. Ако не друго, репортерът, изглежда, вече бе успял да изкара Торн от кожата му.
Джуджето хвърли поглед към страничния прозорец, където се кълбеше мъглата. На Харди за миг му се стори, че се намират в самолет. Вятърът стенеше — всъщност виеше — почти като жив.
Торн отново обърна очи към Елиът.
— Не познавам господин Харди.
— А името му не ви ли е познато?
— Не зная. Доста често срещана фамилия. Възможно е да съм го чувал.
Елиът като че ли наблюдаваше събеседника си за някаква издайническа реакция, но и да е имало такава, Харди не я забеляза.
— В момента съпругата му е в затвора заради отказа си да даде свидетелски показания пред разширения състав от съдебни заседатели за смъртта на Брий Бомонт. Чували ли сте за нея? За Брий Бомонт?
Този път лицето на Торн изрази раздразнението му.
— Какво значи това? Игра на „Двайсет въпроса“? Кого познавам? Питахте ме за официалните изявления в пресата относно отравянето на водата. Казах ви, че можете да проверите материалите ми. Изявленията не са наши. Не са подготвени тук.
— Моя колежка ги е намерила в коридора в неделя, опаковани за разпращане.
Торн вдигна рамене.
— И какво от това? Не съм ги писал аз. Не съм ги оставил аз там. Очевидно някой се опитва да ни изкара недобронамерени, свързани с онази групировка, както опитаха и с господин Кери през почивните дни. Това са тенденциозни действия, съгласен съм, те не са ми в стила. — Разочарован от човечеството, той поклати глава. — Ако това е решаващата ви улика, господин Елиът… е, тук не се крие сензационна новина.
Разпери ръце и направи опит да се усмихне студено.
— Моите клиенти са добри хора, господин Елиът. Не са терористи. Загрижени са да извадят наяве безкрайните лъжи, които петролните компании пробутват на неосведомената общественост, лъжите, замърсявали години наред въздуха ни и заплашващи да…
— А Елис Джаксън? Каква е връзката ви с него?
Предоставил според представите си приемливо опровержение, Торн леко омекна, а гласът му прозвуча едва ли не добродушно:
— Какво ви интересува?
— Ваш клиент ли е?
Тъжно поклати глава.
— Вече ви казах, че не разполагам със свободата да разкривам самоличността на клиентите си. Разбира се, познавах се с Елис Джаксън, когато работех за СКО. — Последва нова сносна усмивка. — Когато за последен път се отбих при него, в това нямаше нищо престъпно. Той е голяма личност. И тъй, ако сте…
— Не съвсем — за пръв път заговори Харди. — Така и не отговорихте на въпроса на Джеф дали сте познавали Брий Бомонт. Сержант Грифин разпитва ли ви след смъртта й?
— Да, струва ми се така се казваше.
— Тогава как е възможно да не сте чували за нея?
— Не съм твърдял подобно нещо. Естествено знам коя е. През последните десет години името й бе най-шумното и най-често срещаното в тази област. Тя прояви изключително голяма смелост, като премина на противниковата страна и се изправи срещу Голиат. — Торн замълча за по-голям ефект, после добави сухо: — И те, разбира се, я убиха заради това.
— Петролните компании ли?
— Нима се съмнявате?
Харди изсумтя разярено:
— Не мисля така.
Но Торн си остана вбесяващо невъзмутим.
— Всъщност аз не мога да ви внушавам какво да мислите, господин Харди. Но ако смятате, че заради големите петролни компании не загиват хора, че не биват убивани хора, попълнете проучванията си. Следите ли последните събития в Нигерия? Съществуват буквално милиони примери. И то ако оставим настрана повечето наши войни, като се почне чак от Втората световна война и се стигне до Кувейт. За петрол и пазари.