Неуловимият пламък

Хедър се усмихна доволно на находчивия отговор. Знаеше, че снаха й не казва всичко. Самата тя също не бе наясно за подробностите. Не мислеше и че е необходимо. Колкото и да я подозираха в обратното, Хедър знаеше, че синът й не е светец. Бо твърде много приличаше на баща си, за да храни някой подобни илюзии. Всъщност обаче изобщо не я интересуваше как точно е станало всичко — важното бе, че синът й беше успял да намери жена, с която майка му можеше да се гордее и която самият той боготвореше.

— Наистина не разбирам — каза Джърмейн, като се смръщи кокетно, сякаш бе много объркана. — Нима Бо е престоял в Лондон толкова дълго, че да има време да те ухажва достатъчно? Дали ще е твърде дръзко от моя страна, ако предположа, че сте се оженили доста прибързано? — Тя наклони глава на една страна и замислено опря пръст на брадичката си. — Защото всичко е твърде странно. Онзи ден, когато се срещнахме пред дюкяна на мадам Феру, изглеждахте така, сякаш почти не се познавате.

Приглушените разговори в стаята рязко секнаха. Всички погледи се впериха в почетната гостенка.

— С Бо се опитвахме да запазим брака си в тайна — спокойно отвърна Сарина. — Струва ми се, че това вече ти е било обяснено. Естествено, останах шокирана, когато го видях с теб, но по-късно той ми каза, че си го помолила да те откара с каретата си, след като сте се видели на сватбата на ваш общ приятел. Каза ми и това, че те е закарал до дюкяна на мадам Феру, но самият той е останал там не повече от десет минути.

Джърмейн се почувства така, сякаш току-що беше настъпила таралеж. Надявала се бе да смути момичето, като разкаже пред всички как Бо е бил при шивачката с друга жена. Но след като Сарина бе обяснила как точно се е случило всичко, и то с думите на Бо — думи на любящ съпруг, — самата Джърмейн беше изпаднала в неловко положение, защото бе повече от очевидно, че той е бързал да я остави и да се върне при жена си.

— Но когато се върна, ти отседна при чичо си, професор Кендал, нали? — попита Ирма Париш, попрезряла жена, която се мъчеше да прикрие възрастта си, носейки дрехи, подходящи за двойно по-млади от нея. Ирма беше всепризната клюкарка и братовчедка на Джърмейн, което я превръщаше в нейна естествена съюзница. — Имаше ли някаква причина за това?

— Не бях виждала чичо от пет години — отговори Сарина. — И тъй като двамата с Бо не желаехме никой да знае, че сме женени, решихме, че е напълно уместно да отседна при него.

— Но защо искахте да запазите брака си в тайна? — упорито продължи Ирма.

— Защото наистина се оженихме доста бързо и знаехме, че хората ще изтълкуват тази прибързаност как ли не… Предполагам разбираш, че щеше да изглежда много по-благопристойно, ако сватбата бе предшествана от продължително ухажване и още по-продължителен годеж. Не си ли съгласна?