Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
— О, ЕА, толкова се радвам, че се върна! През какви ли изпитания си минало…
— Нямам никакви спомени, Тасия Тамблин. — Симулираният му глас беше напълно лишен от изразителност. — Съобщиха ми, че си законният ми собственик.
Тасия погледна с недоумение адмирал Уилис и тя й обясни:
— Всички системи на борда на товарния кораб очевидно са блокирали от енергийното оръжие на хидрогите. По всяка вероятност и паметта на компито ти е изтрита. Открихме серийния му номер и датата на производство, но… — тя повдигна рамене — в ЗВС не се съхраняват задължително досиета на скитнически компита и техните собственици. Как е избягало от теб ЕА? Да не е било откраднато?
Тасия се опита да запази самообладание.
— Не знам. Изчезна при изпълнение на семейна поръчка, която му възложих преди офанзивата на Оскивъл. Нямам представа какво се е случило. След като паметта му е изтрита, вероятно никога няма да разберем. — Тя клекна пред слушателското компи. — Добре, че пазя стари дневници и вероятно бих могла да кача някои от тях, за да възстановя паметта ти, ЕА.
После, спомнила си за изискванията на устава, се изправи и застана мирно.
— Адмирал Уилис, свободна ли съм? Бих искала да заведа ЕА в каютата си и да направя преценка на повредите.
Уилис посочи монитора.
— Флотът от квадрант седем е на док и чака заповеди. В момента не очаквам възникването на извънредна ситуация. Всъщност от доста време задникът ми не е докосвал командния стол на манта. Ще поема следващата ти смяна, за да поопресня паметта си. Все пак от мен се очаква да правя проверки от време на време, нали? — Възрастната дама изпука кокалчетата на пръстите си. — Предполагам, че екипажът ти ще ме впечатли.
— Помощник-командир Рамирес ще се справи отлично — отговори Тасия и хвърли поглед към навигатора си.
Командният състав на Тасия не остана особено въодушевен от перспективата да изпълнява рутинните команди на адмирала, докато тя следи дейностите по време на дежурството им. Но вниманието на Тасия беше насочено към ЕА и тя поведе компито към каютата.
Затвори вратата, седна на ръба на леглото си, сложи ръце върху коравите рамене на компито и го обърна към себе си. Синият слушателски модел се характеризираше с надеждност и независимост. Тасия беше внедрила в паметта му някои специфични програми, но обучението по шпионаж не беше сред тях. Обясненията на адмирал Уилис за това как е било намерено изглеждаха правдоподобни… до известна степен.
— Помниш ли нещо, ЕА, някакви подробности? Кой е последният човек, с когото разговаря, преди да те дезактивират?
— Нямам никакви спомени.
— Помниш ли ханзейския товарен кораб или нападението на хидрогите?
— Не, но разполагам със сведения за ситуацията.
Тасия не знаеше на какво да вярва. Знаеше, че ЗВС нямат никакви задръжки да си пъхат носа в личните проблеми на хората. Спокойно биха си позволили да разпитат подробно слушателския робот и да предизвикат тотално изтриване на паметта му. Стисна юмруци. На ЕА му липсваше не просто памет — липсваше му цялото им общо минало.
— Добре, ЕА, да се опитаме крачка по крачка. Преди да тръгнем от вкъщи, паметта ти беше толкова претоварена с предишни събития и ненужни умения, че се наложи да направим известно почистване. Този път ще добавя само съществени спомени и ще пропусна досадните подробности.
— Слушам те, Тасия Тамблин.
— Ти си слушателски модел. Такова ти е предназначението.
Тасия се отпусна по гръб на леглото и се загледа в тавана; чудеше се с какво да започне, без да посочва конкретни скитнически планети и съоръжения.
Първият собственик на ЕА беше брат й Рос. Беше подарил компито на Джес, а той впоследствие го бе отстъпил на нея. Сега спомените на ЕА за Рос Тамблин бяха изчезнали завинаги заедно със самия Рос. А Джес не беше виждала от години: надяваше се, че е жив и здрав. Изпълнена с болка от всички промени в живота си и от всичко, което беше оставила зад гърба си, Тасия започна:
— Първо нека ти разкажа за времето, когато се осмелявах да се разхождам по тънката кора лед, замръзнала по крайбрежието на водната луна, където живее нашият клан. Тогава бях още малко момиче, осемгодишна, и вероятно съм го правила, защото сигурно съм била по-лека от теб. Не осъзнавах, че като компи нямаш никакви задръжки, а просто изпълняваш инструкциите ми, независимо колко глупави са те.
Спомни си как малкото компи пристъпва тромаво по тънката ледена кора на Плумас. От вледенения небесен покров над главата й грееха закрепени изкуствени слънца, светлината им се отразяваше във фасетъчните стени и айсбергите. ЕА пристъпваше до самия ръб на тънката ледена кора — ледът започна да се пука и да се троши. В първия момент Тасия се разкикоти, след това му извика да спре… наблюдаваше ужасена как компито потъва в ледените глъбини.