Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Не е на добре, — беше казала Мадлин, когато той я беше последвал до вратата. — Сигурно е естествена болест, както смята докторът, а не заклинание.
— Струваше си да опитаме, — каза Никола — Ти и Крак тръгвайте и върнете сферата. Аз ще дойда след малко.
Тя се беше поколебала, но накрая беше тръгнала без въпроси.
Никола се върна в спалнята и седна близо до Ишам, който търпеливо бдеше над неговия приятел. Арисилд изглеждаше все по същия начин както първата нощ, с изпито и изнурено лице и восъчнобледа кожа.
— Намерихме ти помощница. Трябва да пристигне утре. — каза на Ишам и му обясни за Мадел.
— Тя ще бъде много добре дошла, — каза Ишам. Той седеше на стол с висока облегалка до леглото на Арисилд и имаше изхабен и уморен вид. — Лекарите казват, че не могат да направят нищо — Ишам се загледа за известно време в неподвижното лице на магьосника, след което каза:
— Понякога се опитвах да го спра. Говорех и пак говорех, но изобщо не помагаше, и тогава опитах да скрия отровите му, което беше глупава постъпка. Когато ги изхвърлях, той просто си набавяше нови.
— Да скриеш нещо от Арисилд си е истински проблем, — съгласи се Никола.
Ишам беше засегнал бегло нещо, което тормозеше собствените му мисли.
— Трябваше аз самият да бъда по-настойчив в това отношение. В мен можеше да се вслуша.
Дори това признание му струваше доста усилия. Никола мразеше да се предава и да обявява пораженията си на всеослушание. Може би щеше да опита по-настойчиво, ако не се боеше толкова от провал.
Ишам поклати глава.
— Не бива да работим с предположения.
Никола попита чисто импулсивно:
— Какво разбра за сферата?
— Никога не съм виждал нищо подобно.
Ишам беше разгледал плахо уреда преди Мадлин да го отнесе, но не каза нищо.
— Арисилд ли е направил това нещо?
— Помогнал е да се направи. То може да изработва магия; Мадлин го използва един или два пъти, но не е сигурна как става. Изглежда работи, ако поиска и когато поиска.
— Точно като Арисилд, — отбеляза Ишам.
— Точно, — съгласи се с усмивка Никола.
По-късно, отново в апартамента, бяха провели още едно военно съвещание. Съгласиха се, че единственият подходящ момент да заловят Октав щеше да бъде, когато той отиваше към Фонтенон Хаус. Положението се усложняваше от откритието на Рейнар, че царствената братовчедка възнамерява да изпрати за спиритиста собствената си карета.
— Вие, естествено, си давате сметка, че до един ще бъдем екзекутирани като анархисти, — беше отбелязал Рейнар.
— Може каретата да е кралска, но в нея няма да има нищо кралско и затова няма да я охраняват, както когато има.
— Значи ще бъдем анархисти само за нетренираните погледи.
Никола потри челото си.
— Рейнар…
— Ако успеем да заловим Октав, след това какво? — въпросът бе на Доктор Хал.
— След това ще го питаме къде му е магьосникът.
Никола се облегна иззад писалището и скръсти ръце, предусещайки следващото възражение.
— Ами ако не пожелае да ни каже? — Хал.
Никола се усмихна:
— Тогава ще му обясним, че ще е по-добре да ни каже.
— Аз няма да участвам в това — изрече безизразно Хал — И не мога да го оправдая.
— Видя Валент Хаус — каза Никола — Знаеш, че Октав е одобрил онова. Доколкото ни е известно, той е взимал участие.
— Аз няма да се принизя до неговото ниво.
С тези хора не може да се говори, помисли си Никола.
— Съмнявам се, че ще се наложи да се принизяваме чак толкова, — каза с повдигане на веждата — Октав нещо не ми изглежда много издръжлив.
По-късно, когато минаваше по коридора покрай салона, Никола чу отвътре гласа на Доктор Хал и думите му го накараха да спре..
— Сигурен ли си, че знаеш какво правиш?
Отвърна му замисленият глас на Ронсард.
— Уточни се, ако обичаш, старче.
— Говоря за Валярд. — Хал звучеше нетърпеливо.
Ронсард се засмя.
— Той е съюзник, Сиран, и то нелош. Ти и аз вече сме стари за всичко…
— Това няма нищо общо, — Хал пое дълбоко въздух и изрече тихо:
— Поглеждал ли си в очите на този млад човек?
Настъпи тишина. След това, с далеч по-сериозен тон, Ронсард каза:
— Да. Поглеждал съм. И много се страхувам, че съм един от хората, които имат вина там да цари такъв мрак. Не беше такъв преди да умре приемният му баща.
— Тогава, да смятам ли, че ще бъдеш най-малкото предпазлив.
— Винаги съм предпазлив.
— Сега ме лъжеш по най-безобразен начин. Мислиш се за предпазлив, но аз те уверявам…
Разговорът се прехвърли на по-банални теми и Никола продължи по пътя си. Естествено, нищо не означаваше нищо. И единият, и другият изобщо не го познаваха. Отне му доста усилие на волята да не се погледне в огледалото на края на коридора.