Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Блестящите му сини очи я изгледаха изпод свитите вежди, върху лице, цялото от плоски скули и ръбове, сякаш беше изсечено от камък. Лан бавно сниши меча.
— Значи ти си Амирлин сега. Миреле ми каза, че са издигнали такава, но не и коя. Изглежда, двамата с теб имаме твърде общи неща. — Усмивката му беше също толкова студена, колкото гласът му, също така хладна както очите му.
Дощя й се много да прегърне сайдар. До този момент все още не си беше дала сметка колко опасен е той.
— Нинив вече също е Айез Седай, Лан. И има нужда от един добър Стражник. — Някоя от жените зад нея пак ахна, но тя задържа погледа си върху него.
— Надявам се да си намери някой герой от легендите. — Той се изсмя късо. — Ще й трябва истински герой, за да се справи с нрава й.
Смехът му я убеди, колкото и да беше леден и твърд.
— Нинив е в Ебу Дар, Лан. Знаеш колко опасен е този град. Сега тя търси нещо, от което всички имаме отчаяна нужда. Ако Черната Аджа научи за това, ще я убият, за да го вземат. Ако Отстъпниците разберат… — Досега беше смятала, че лицето му е безизразно и пусто, но болката в очите му при споменаването на опасността, дебнеща Нинив, я увери в правотата на плана й. Нинив, а не Миреле имаше правото над него. — Изпращам те при нея, за да действаш като неин Стражник.
— Майко… — промълви притеснено Миреле зад нея.
Егвийн й махна да замълчи.
— Сигурността на Нинив ще бъде в твои ръце, Лан.
Той не се поколеба. И дори не погледна към Миреле.
— Ще ми трябва поне един месец, докато стигна до Ебу Дар. Арейна, оседлай Мандарб! — И преди да се обърне и да се отдалечи, за миг се спря и вдигна ръка, сякаш да докосне шарфа й. — Извинявам се, че изобщо ви помогнах да напуснете Две реки. На теб, както и на Нинив.
После влезе в шатрата, от която се беше появил преди малко, а Миреле, Нисао и Сюан се скупчиха около нея.
— Майко, вие не си давате сметка какво предлагате! — каза задъхано Миреле. — Все едно да дадете на малко дете запален фенер, та да си поиграе в плевника! Аз започнах да подготвям Нинив веднага след като усетих, че тази връзка ми е прехвърлена. Смятах, че ще ми стигне време. Но тя бе издигната до шала мигновено. Тя не е готова да се справи с него, майко. Не и с него, не и като е такъв, какъвто е сега.
Егвийн съхрани търпението си с голямо усилие. Те все още не разбираха.
— Миреле, дори Нинив да не можеше да прелее и косъмче… — Всъщност тя наистина не можеше, освен когато не се ядосаше — та дори и да не можеше, това нямаше да има никакво значение, и ти го знаеш. Въпросът не е в това дали тя може да се оправи с него. Едно нещо има, което ти не си могла да направиш. Да му възложиш толкова важна задача, че той да остане жив, за да я изпълни. — Това беше последният елемент. Смяташе се, че той действа по-добре от всички останали. — За него сигурността на Нинив е точно толкова важна. Той я обича, Миреле, и тя също го обича.
— Това обяснява… — промълви тихо Миреле, но Нисао неочаквано избухна:
— О, това не е възможно! Не и той. Тя може и да го обича или да си мисли, че го обича, но жените преследват Лан още от голобрадо момченце. И са го хващали, коя за ден, коя за месец. Той беше много красиво момче, колкото и трудно да е да си го представи човек сега. Въпреки това той самият като че ли не изпитва влечение… — Тя изгледа накриво Миреле, която леко се намръщи и на бузите й разцъфнаха алени петна. — Не, майко. Всяка жена, която си въобрази, че е вързала Лан Мандрагоран за престилката си, ще разбере, че е вързала само въздух.
Егвийн въздъхна. Някои Сестри вярваха, че има още едно средство да бъде спасен един Стражник, чиято връзка се е прекършила от смъртта: да го тикнат в прегръдките — по-точно в леглото — на някоя жена. Вярваха, че така никой мъж не би могъл да продължи да мисли за смърт. Миреле, изглежда, се беше погрижила и за това. Но поне не се беше омъжила за него, след като смяташе да го прехвърли. За това по-добре Нинив изобщо да не научава.
— И така да е — отвърна тя разсеяно на Нисао. Арейна междувременно оседлаваше Мандарб енергично и вещо. Жребецът стоеше съвсем кротко — явно тя не за пръв път се приближаваше до него. Никола стоеше до дебелия ствол на по-далечния дъб и изглеждаше готова да побегне. — Не знам какво е изстискала от вас Арейна — тихо каза Егвийн, — но допълнителните уроци на Никола да престанат веднага.
Миреле и Нисао подскочиха, а Сюан се ококори.
— Вие наистина знаете всичко — прошепна Миреле. — Арейна иска само да се върти около Лан. Според мен е убедена, че той може да я научи на някои неща, които ще може да използва като Ловкиня. А може би си въобразява, че той ще тръгне на Лова с нея.