Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— На Никола пък й се ще да стане втора Карайган — измърмори язвително Нисао. — Или втора Моарейн. Струва ми се, че се надяваше да принуди Миреле да й предаде връзката на Лан. Е, поне ще си получат каквото заслужават, след като всичко вече се разкри. Каквото и да ме сполети, за мен ще е истинска радост да ги видя как пищят оттук до края на годината.
Сюан най-сетне схвана какво е ставало тук и почервеня и от гняв, и от удивление. Това, че някой друг беше разгадал нещата преди нея, изглежда, я притесни не по-малко от нахалството, което бяха проявили Никола и Арейна, дръзвайки да изнудват Айез Седай. А може би не. Никола и Арейна не бяха Айез Седай в края на краищата. Това обаче драстично променяше представите й за позволеното. Но пък щеше да притесни и всяка друга Сестра.
При толкова вперени в нея очи, сред които нито един дружелюбен поглед, Никола заотстъпва към дъба и когато се опря в дънера му, като че ли искаше да продължи и навътре. Вниманието на Арейна все още беше погълнато от коня на Лан и тя, изглежда, още не беше разбрала какво се стоварва на главата й.
— Ще бъде справедливо — съгласи се Егвийн. — Но не и преди вие двете да си получите присъдата.
Никоя от тях не погледна повече към Никола. Очите на Миреле станаха толкова големи, че скриха лицето й, а тези на Нисао се разшириха още повече. Сюан пък сякаш навлече на лицето си мрачно доволство като втора кожа — тя като че ли смяташе, че двете не заслужават никаква милост. Не че Егвийн се канеше да прояви такава.
— Ще продължим този разговор като се върна — каза тя, защото Лан излезе — със зелено незакопчано палто, под което се показваше проста риза, издути дисаги на рамо и меч на колана. И с менящия цветовете си плащ, разбира се.
Егвийн остави Сестрите да врат в собствения си сос и тръгна да го посрещне. Сюан и сама щеше да ги държи да къкрят на тих огън, ако понечеха да изстинат.
— Мога да те отведа в Ебу Дар за по-бързо от месец — каза тя. Той само кимна нетърпеливо и подвикна на Арейна да му доведе Мандар. Беше се напрегнал и приличаше на лавина, готова всеки миг да се срути.
Тя бързо запреде Портал на мястото, където допреди малко той се беше упражнявал с меча — квадратна рамка цели осем стъпки висока и толкова широка — и пристъпи през него на нещо, подобно на ладия, носеща се сред безкраен мрак. „Приплъзването“ изискваше платформа и макар тя да можеше да бъде всичко, което си представиш, всяка Сестра, изглежда, си правеше такава, каквато предпочита. За нея тя представляваше точно тази дървена ладия с високи странични перила. Ако случайно паднеше, щеше да си направи друга ладия под себе си, макар да беше под въпрос къде точно щеше да излезе тогава, но за всеки, който не можеше да прелива, това падане щеше да е също толкова безкрайно, колкото чернилката, простираща се във всички посоки. Само при отсамния край на ладията имаше някаква светлина и рамката на Портала отваряше гледка към падината. Светлината изобщо не проникваше в тъмното, но въпреки това тук сякаш имаше някаква друга светлина. Поне можеше да вижда достатъчно ясно, също както в Тел-айеран-риод. Не за първи път се зачуди дали това тук всъщност не е някаква част от Света на сънищата.
Лан я последва, без да се налага да го подканя, повел коня си. Изгледа сияещата рамка, докато преминаваше през нея, огледа и мрака и единственият въпрос, който зададе, беше:
— За колко време ще ни откара това в Ебу Дар?
— Няма да ни закара там — каза тя и преля, за да затвори Портала. — В смисъл не направо в града. — Нищо около тях не помръдна видимо; нямаше нито вятър, нито лек полъх дори. Нищо, което да усетиш. И въпреки това се движеха. При това бързо, по-бързо, отколкото тя дори можеше да си представи. — Мога да те преведа на пет или може би шест дни северно от Ебу Дар. — Видяла беше изпредения Портал, когато Нинив и Елейн тръгнаха на юг, и беше запомнила достатъчно, за да се „приплъзне“ до същото място.
Той кимна и впери очи напред, сякаш можеше да види крайната й цел. Напомни й на стрела, изпъната на лъка.
— Лан, Нинив е отседнала в Тарасинския палат, като гостенка на кралица Тилин. Възможно е да отрече, че я грози опасност. — Което със сигурност щеше да направи, при това с възмущение, доколкото Егвийн я познаваше, и при това — с основание. — Постарай се да не го изтъкваш — знаеш колко е опърничава, — но изобщо не я слушай. Ако се наложи, просто я защити, без тя да го разбере. — Той не отвърна нищо, дори не я погледна. На негово място тя щеше да има сто въпроса за задаване. — Лан, когато я намериш, ще трябва да й кажеш, че Миреле ще предаде връзката ти на нея веднага щом тримата можете да се съберете заедно. — Смятала беше тя самата да предаде тази информация, но й се стори, че ще е по-добре да не предупреждава Нинив за идването му. Тя беше толкова влюбена в него, колкото… колкото… „Колкото аз в Гавин“ — помисли си тя тъжно. Ако Нинив разбереше, че той е тръгнал на път, в главата й нямаше да остане място за нищо друго. И нямаше да може да направи нищо, освен да прехвърли търсенето само на Елейн. Не че щеше да се свие на кълбо и да бленува по цял ден, но всякакво нейно търсене щеше да е със замъглени очи. — Слушаш ли ме, Лан?