С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Нийл огледа обстановката около себе си. Персийски килими, фин порцелан, ръчно изработен кристал — всичко беше наследено от рода на майка му и не им струваше никакво усилие. Притежаваха най-голямата и красива къща в областта. Всяка година караше нова кола. Обичаше името си Нийл Пачет и влиянието му в града. Нямаше никакво желание животът му да се променя точно сега.
Погледна прегърбения си баща в инвалидната количка и разбра, че не може да остави тяхното бъдеще в ръцете на стареца. Той вече не бе в състояние да води битката, но беше научил сина си как да воюва мръснишки. Време беше Нийл да напрегне мишци.
— Ето какво смятам да направя, татко. Ще отида в банката и ще изтегля петстотин хиляди долара.
Иван го изгледа остро.
— И какво ще използваш за гаранция?
— Декар-два тук, декар-два там. Ще събера достатъчно имот да покрия кредита.
— Не ми харесва да продаваме земята.
— Никога не си харесвал и идеите ми за влагане на капитали. Затова сега сме обвързани само с една фабрика, която е на път да бъде засенчена от ново предприятие. Ако беше ми разрешил да модернизирам и разширявам, да осъществя някои от желанията си, нямаше да сме в това положение — каза сърдито Нийл. — Затова сега млъкни и ме слушай!
Иван се намръщи, но замълча. Нийл продължи:
— Джейд проявява интерес към няколко места, но фермата на Паркър е най-голямото и следователно, най-важното за нея. Ето какво ще преследваме: ще се докопаме до имота на Отис.
— Банката може да не ти отпусне толкова голям заем.
— Защо не, ако е краткосрочен! Трябва само да осигуря фермата на Паркър! Тогава госпожицата ще дохвърчи при мен с договор на Джи Ес Ес. И бас ловя, че цената на собствеността ще се е повишила изведнъж. Не само на земята на Паркър, но и на нашите парцели наоколо.
Ако тя може да предложи половин милион, сигурно ще наддава и още. Ще купува от нас и ще изплатя банковия заем. Нищо няма да ми струва, а междувременно ще постигна значителна печалба.
— Какво ще кажеш на банката? За какво са ти парите?
— Ще измисля нещо. Не искам да се разчува из града. Ще ми се да шокирам Джейд изневиделица.
Нийл имаше вече планове как да използва печалбата, но не желаеше да ги обсъжда с баща си, преди да отмине цялата акция. Надяваше се, че Иван ще се съгласи да обнови и разшири собствения им бизнес. Години наред се караха по този въпрос. Старецът упорито се придържаше към традицията и пренебрегваше модерните технологии. Вероятно сегашното положение щеше да промени становището му. След злополуката с влака Нийл движеше работата, въпреки че Иван държеше властта в свои ръце. Крайно време беше всички, включително и баща му, да започнат да го приемат като шеф.
Доизпи остатъка от питието си.
— Искаш ли да ти доведа момиче за довечера, татко?
Очите на Иван заблестяха.
— Онази, червенокосата, която ми подари за рождения ден, имаше голяма уста.
— Ще проверя дали е още в града.
— Но не тази вечер. Имам много да премислям, за да се занимавам с жени. — Потри си замислено брадата. — Все ми се струва, че пропускаме нещо. А Отис? Какво ще му кажеш?
— След като всички се връщате толкова назад, ще те оставя ти да се оправяш с него.
Иван се закиска.
— Той е по-тъп от боклука, който обработва. Ще му припомня колко добре съм се отнасял с него през всичките тези години. Ще му кажа, че ако продава мястото си, то нека бъде на приятел. — Помисли малко и продължи. — По-добре да помолиш банката за шестстотин хиляди. Няма да е лошо да подсладим сделката. Онази кучка Спери може да бъде дяволски убедителна.
— Хубава идея.
Нийл се надигна да върви, но Иван го задържа.
— Покажи ми снимката на момчето още веднъж. Иван също беше изненадан, като научи, че Джейд има голям син. Нийл го бе снимал и донесъл на баща си снимката да го види. Подаде му я, въпреки че беше я разглеждал с часове.
— Сутринта минах покрай къщата им. Той косеше тревата. На точната възраст е.
— Ти ми каза, че тя ходила при Джорджи.
— Да, но не го е махнала.
— Откъде знаеш? Джорджи е мъртва, не можем да я попитаме.
— Днес посрещнах Джейд с този въпрос. Тя не отрече. Но и да беше, знам, че съм прав. Аз й пукнах черешката. Не беше спала с Гари Паркър.
— Страшен си, сине! — Иван се наведе напред, облиза се алчно и размаха снимката. — Помисли си само какво би означавало за нас, ако момчето е твое.
— Няма нужда да мисля. Сигурен съм, че е мое. — Изражението на Нийл бе лукаво и заплашително. — Искам го, татко!
— И тримата сте я имали онази нощ — отбеляза Иван намръщен. — Може да е на Хъч. Дори на Ламър.