Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
23. Спирате до току-що преобърнала се кола на не особено оживен път. Вътре е заклещен млад човек, който вика за помощ. Питате: „Ранен ли сте, млади човече?“, на което той ви отговаря: „Мисля, че не!“ В полето наблизо намирате чанта, пълна с пари. Какво правите вие?
а. Спасявате младия човек и му връщате парите.
б. Спасявате младия човек, но настоявате чантата с парите да бъде предадена на местната полиция.
в. Вземате парите и продължавате по пътя си, знаейки, че пътят може и да не е особено оживен, но все някой ще помогне на младия човек.
г. Нищо от гореизброените.
Ако това беше тест за полицейското управление на Сакраменто, Тед щеше да загради „б“, без изобщо да се замисли. Може и да не е нищо повече от най-обикновен скитник, ала майка му не е отгледала глупаци, благодаря. Този избор би бил най-логичният в повечето обстоятелства — сигурният избор, изборът, с който не можеш да направиш грешка. И в случай че искаш да кажеш: „Нямам никаква представа каква е шибаната ситуация, но поне съм достатъчно честен, за да си го призная“, има и отговор „г“.
Тед загражда „в“, но не защото смята, че би постъпил така в дадената ситуация. Ако това се случваше наистина, най-вероятно би спасил младия човек, връщайки парите му (като преди това не пропусне да му зададе няколко въпроса за чантата и произхода на сумата). И ако пострадалият не е престъпник (спомощникът веднага би разбрал това, без значение какво ще му каже „младият човек“) — ето, заповядайте, по живо по здраво, _Vaya con Dios. И защо? Защото Тед Бротиган вярва, че собственикът на магазинчето за бонбони е прав — ТЕ УБИВАТ МАЛКИЯ ЧОВЕК._
Но в крайна сметка загражда „в“ и пет дни по-късно виси в чакалнята на едно фалирало танцово студио в Сан Франциско (предплатили са му билета за влака) заедно с трима други мъже и една намусена тийнейджърка (която се оказва някогашната Таня Лийдс от Брайс, Колорадо). Пет овце от над четиристотинте кози, изсипали се за теста в гимназията, привлечени от примамливата обява. Един процент. И това, както ще открие Бротиган в течение на времето, е удивително висок процент.
По някое време го въвеждат в кабинет, на чиято врата пише „ВХОД ЗАБРАНЕН“. Помещението е наблъскано с всевъзможни балетни принадлежности, потънали в прах. Някакъв широкоплещест мъж със сурово лице и кафяв костюм седи на сгъваем стол, а навсякъде около него се валят розови плисирани полички. „Като крастава жаба в приказна градина“ — мисли си Тед.
Непознатият се е наклонил, а ръцете му са положени върху слонските му бедра.
— Господин Бротиган — казва той, — не знам дали съм крастава жаба, но мога да ви предложа работата на живота ви. Мога и да ви стисна ръката, да ви кажа колко съм ви задължен дрън-дрън и да ви покажа вратата. Всичко зависи от отговора на един въпрос. Въпрос за въпроса, така да се каже.
Мъжът, чието име е Франк Ермитидж, подава на Тед лист хартия. На него се вижда въпрос 23 — този за младия човек и чантата с пари.
— Заградили сте „в“ — казва Франк Ермитидж. — Сега искам да ми кажете защо — веднага, без абсолютно никакво колебание!
— Защото вие искате да отговоря с „в“ — отвръща Тед без абсолютно никакво колебание.
— И откъде знаете това?
— Аз съм телепат — казва скитащият счетоводител, — а вие търсите точно това. — Опитва се да запази невъзмутимото си изражение и си мисли, че се справя доста добре, но вътрешно прелива от еуфория. Защото си е намерил работа? Не. Защото скоро ще му предложат такава оферта, пред която наградите в телевизионните шоута изглеждат като просешки дарове? Не.
Защото най-накрая някой проявява интерес към това, което може да прави.
Защото най-накрая някой проявява интерес към него.
СЕДЕМ
Работата се оказва истинско гърне с мед, но Бротиган е достатъчно искрен, за да признае, че е щял да продължи дори и да е знаел истината.