Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Няма ли да легнеш в леглото? — попита Елизабет, зеленият й поглед се разхождаше по полуизлегналото се тяло на мъжа й. Така и се искаше да го утеши — той изглеждаше толкова изтощен.
— Ей сега — отвърна младият мъж и повдигна глава, за да и се усмихне. — Мислиш ли, че ще можеш да заспиш? — пошегува се той.
— В продължение на цяла седмица без прекъсване. — Болеше я всяко мускулче от тялото.
Той вдигна халбата, изпи останалата бира, остави съда върху масата, изправи се и простена, опънал ръце високо над главата. След това отиде до вратата, за да провери дали е заключена, увери се, че прозорците са добре затворени, разположи пистолетите на един стол до леглото, откачи камата заедно с калъфа от колана си и я закачи на колоната до леглото над главата си.
— Нищо дотук не предразполага към спокоен сън — рече със слаба усмивка Елизабет, а Джони седна на леглото и започна да събува единия си ботуш.
Той погледна през рамо и повдигна вежди.
— Аз пък мисля, че заредените пищови действат дяволски успокояващо.
Ботушът му падна на пода, последван скоро и от другия, и миг по-късно младият мъж се хвърли върху възглавницата с дяволска въздишка.
— Дори и якето си ли няма да махнеш?
Той се усмихна.
— Днес не. В Холандия обаче няма да се налага да ми задаваш подобен въпрос.
— Къде мислиш, че може да бъде Роби?
Лицето му прие замислено изражение.
— По-далеч от пътя на проклетата британска флота, както личи по всичко. Никога не съм виждал толкова плътен кордон — два кораба за по-малко от час. Практически те плуват, без да се губят от поглед едни други. Роби ще трябва да дойде през нощта, а може да се срещнем и на брега, което означава, че ще трябва да си уговорим време и място за среща.
— Как?
Струваше й се невъзможно, при положение че не знаеха в коя точка на безкрайния океан се намира Роби.
Джони притвори очи, възглавницата беше толкова мека, а леглото — благословено удобно.
— Ще му изпратя съобщение, затова тази нощ ще отида в Беруик.
Той вече заспиваше, дишането му се забавяше, гласът му започваше да чезне.
— Събуди ме… ако се нуждаеш от нещо…
Заспа мигновено, отпускайки се напълно — нещо обичайно за него. Това й напомни за друго легло и други дни, за по-щастливите времена, когато той заспиваше по абсолютно същия начин, сякаш нямаше никакви грижи и тревоги. И странно, сега, след като бяха пристигнали на крайбрежието, тя вече не се страхуваше толкова, най-тежката част от пътуването бе останала зад гърба им, безкрайният океан навън беше пътят им към свободата. Чувстваше се невероятно добре в тази огряна от слънцето, топла и уютна стая. Тя гледаше мъжа, когото обичаше, без да може да откъсне очи от него, той й се струваше още по-красив в съня си. Съвършените черти на лицето му бяха напълно класически, патрициански, напомнящи изображението на рицарите, мирно заспали в саркофазите си в катедралите.
Дългите му копринени коси се бяха пръснали в безпорядък по раменете, меките им вълни ограждаха лицето му, а едни черен кичур се бе разположил на челото му. Дебелите вежди хармонираха прекрасно с хлътналите му очи с дълги и гъсти като на дете мигли. Носът му беше прав с безупречно оформени ноздри, а устните ясно обясняваха защо жените не можеха да му устоят. Той имаше чувствена уста, леките грациозни извивки на горната устна се допълваха от пълнотата на страстната му долна устна. Красивата му уста бе обградена от няколкодневната брада, доказателство, че последните дни съвсем не бяха от леките.
Дори в съня си Джони не губеше от достойнството си; ръцете му бяха прибрани до тялото, дългите му крака бяха почти прилепени един към друг, въпреки че карираните му черно-бели плетени чорапи не се връзваха особено с представата за величественост. Думата „величественост“ обаче от своя страна беше в хармония с внушителната сила на здравото му тяло. Облечен скромно, в черно кожено яке и панталон, той впечатляваше с невероятната си мощ.
Тя се повдигна и го целуна леко по бузата. Той помръдна в съня си, привлече я по-близо до себе си, така че главата й да се облегне на рамото му.
„Привичен жест — помисли си Елизабет, — типичен за мъж, имаш успех сред жените.“
— Аз съм — прошепна тя, а в думите й, макар и тихо произнесени, се долавяше независимият й дух.
— Знам… — отвърна в просъница той, потупвайки я по рамото. — Приятно ми е да те докосвам…
Събудиха се много по-късно от удари по вратата. Само след миг Джони вече бе скочил и насочил и двата пистолета към входа.