Потомците на Шанара

— Връщайте се до стената! — изръмжа той. — Веднага! Бунтовниците се разпръснаха.

Падишар избута Чандос и отиде до укритието, за да погледне Влечугото.

То все още беше там и не помръдваше, сякаш бе залепнало за скалата. Стрелците с лъкове и войниците при катапултите още атакуваха, но с половин сила — те също наблюдаваха какво ще се случи.

— Падай, проклето същество! — яростно изкрещя Падишар. Влечугото се раздвижи, опита се да тръгне надясно и да се измъкне от хлъзгавия участък. Щипките му стържеха. Но мазнината си бе свършила работата. Хватката на звяра започна да се отпуска и един по един краката му увисваха. Вик на отчаяние разтърси редиците на Федерацията, а бунтовниците им отвърнаха с радостен възглас. Влечугото започна бързо да се свлича надолу, а масивното му тяло разнасяше мазнината. След това се изпусна и се търколи сред звуци от счупени кости и метал. Когато достигна земята, Издатината се разтресе и се надигна облак прах.

Влечугото лежеше неподвижно в основата на Издатината, а огромното му тяло лъщеше от мазнината.

— Това беше! — въздъхна Падишар и се отдръпна. След това седна, а очите му уморено се затвориха.

— Наистина го довърши! — възкликна Чандос и се строполи по него. Усмивката му беше дива. Морган, който бе наблизо, откри че също се смее.

Но Падишар поклати глава.

— Нищо не е свършено. Това беше ужасът за днес. Утре със сигурност ще доведат друго. И с какво ще заменим мазнината, след като изразходвахме всичката днес? — тъмните му очи се затвориха. — Отчупи и тая стрела и я измъкни, та да мога да поспя малко.

Този ден Федерацията не ги атакува повече. Оттегли армията си до края на гората, за да се погрижи за мъртвите и ранените. Само катапултите останаха по местата си и изпращаха своите камъни, но изстрелите бяха неточни и по-скоро бяха за да дразнят защитниците.

За жалост Влечугото не беше мъртво. След известно време като че ли се възстанови и бавно пропълзя в прикритието на гората. Беше невъзможно да се определи доколко бе ранено, но никой не се наемаше да твърди, че са го видели за последен път.

Раните на Падишар Крийл бяха почистени, превързани, а самият той — оставен в леглото. Беше отслабнал от загубата на кръв и болката, но дори когато Чандос идваше да го посети, Падишар даваше инструкции за отбраната на Издатината. Трябваше да построят специално оръжие. Морган чу за това от Чандос, който събра група от хората и ги изпрати в най-обширната пещера, за да го сглобят. Работата започна почти веднага, но когато Морган попита каква е целта, Чандос отказа да говори.

— Ще видиш, когато го завършим, планинецо — отговори глухо той. — Засега не питай повече!

Докато се чудеше какво да прави, отиде при Стеф и Тийл и откри приятеля си увит в одеяла с треска. Тийл го погледна с подозрение, когато планинецът пипна челото на Стеф. Тя бе като куче пазач, което не вярваше на никой. Морган не можеше да я вини. Поговори тихо и кратко със Стеф, но Джуджето почти не бе в съзнание. Изглеждаше по-добре да го остави да поспи. Планинецът стана, погледна безмълвната Тийл и се отдалечи.